Липсва европейска стратегия по отношение на ромите в общността

Една от тенденциите на миналата година, с която няма да се гордеем като европейски граждани е продължаващото отсъствие на стратегия по отношение на ромите в общността.

Този въпрос възникна с още по-голяма сила в първите дни на годината. Стигна се до там, че евродепутати отидоха на летищата си буквално да броят пристигащите румънски и български граждани.

Вълната от емигранти така и не се състоя, но евродепутатите откриха дискусии за това как живеят ромите, най-мобилния контингент. Съответно се съгласиха, че начинът им на живот граничи с хуманитарна криза заради бедността. Темата съвсем не е нова. Тя е занимавала и занимава Джавид Бериша от Косово - сътрудник в Европейския център за правата на ромите в Будапеща:

След работа се връщам у дома с обществения транспорт, но винаги се оглеждам. Ако трябва да изляза късно, за да се срещна с някого извън къщи, винаги ползвам собствената си кола, защото не се чувствам сигурен, само заради цвета на кожата си.

Джавид е ром, пристигнал в Будапеща преди години и е социализиран прекрасно в средата.

Но ето аргумента на Пол Нутал - британски депутат от групата Европа на свободните демократи:

Жалко за онези от ромската общност, които принуждават децата да крадат и вършат всичко - от преджобването до проституирането.

Британецът Тимоти Къркопе от групата на европейските консерватори и реформатори разглежда кризата от друг ъгъл:

Има свидетелства за цели селища, преселени от Румъния в Берлин, а това решително е проблем.

Ето и продължението на разказа на Джавид:

През 2003 година, когато се преместих, се почувствах за втори път свободен човек. Но след промените в Унгария през последните три години, внимавам, кой ходи зад гърба ми, защото не се чувствам сигурен, защото изглеждам различно от множеството. Но въпреки това се надявам, че няма да бъда човекът, който да принуждава емигрантите да се върнат обратно в родината си.
Антиромските настроения са плод на дългогодишни наслоявания и ще отнемат десетки години, за да бъдат заличени. Проблемът има различни страни и започва от съзнанието, че тези хора са аутсайдерите, където и да са, но това, което ние не можем да си позволим е да ги дискриминираме, най-малкото защото има институции и по ирония на съдбата парламентьори, избрани именно от ромите.

Още европейски новини:

www.euranetplus-inside.eu