Как гражданите участват в пространствените решения за града Брюксел?

Софийската столична община обяви нов конкурс за дооправяне на фонтана в началото на пешефодната зона на бул. Витоша, станал печално известен с подигравателни названия. На практика този фонтан и решението за бул. Витоша не бяха минали широки обсъждания с гражданите преди да се случат. Подигравките и недоволството доведоха до това сега фонтанът да се доизкусурява с художествен конкурс, а гражданите могат да разгледат проектите на студенти от Художествената академия и да гласуват за тях.

Още един от примерите защо за градското управление на общите пространства в България все още са важни въпросите:
- как да влезе гражданинът в конструктивно обсъждане?
- в кой момент?
- как да не е формално хвърляне на прах в очите гражданското обсъждане
- какво е важно за алхитектурните конкурси за публичните места? - цената, качеството на подхода, стратегията или картинката
- как се избистря обществения интерес?

В редицата проблематични примери от София можем да добавим случая с конкурса за Зона "Център", направен от Столична община, или пък протестите срещу естакадата на Семинарията и срещу промяната на трасето на трамвай 18, и.т.н.

Сега обаче можем да направим сравнение между типичното българско планиране на градоустройствени решения, което често води до задънена улица или до шумно недоволство, и примера на града Брюксел с помощта на арх. Диана Кацарова, която е консултант на министъра на регионалната жилищна политика на Брюксел.

Арх. Диана Кацарова разказва какво всъщност означава жилищтна политика за града и региона Брюксел. Там има три вида жилища - социални жилища, жилища за хора със средни доходи и експериментални жилища.

Първата категория жилища се дават под наем, за малка сума на социално слаби семейства по определени критерии. Втората категория субсидирани жилища се продават на семейства, които също не са богати, но са в състояние да купят жилище на субсидирана /социална/ цена. А третата категория -  експериментални жилища, на практика продават проекта за нов тип управление на обща собственост на семейства, които се кооперират, но земята остава собственост на общината/региона Брюксел. Така се насърчава участието на млади архитектурни колективи, като по този начин общината подкрепя и дебютите и  провежда социална и смислена политика с общите пари на данъкоплатците.

Според арх. Кацарова е важно средната класа, а не само свръх богатите хора, да останат в центъра на града. Това единствено може да спре опасната поляризация и създаването на гета за бедни и богати в градското пространство. "Иначе пространствата стават уязвими", казва арх. Кацарова.

Опитът на града Брюксел е също така показателен за това, колко разнообразни могат да са политиките за гражданското участие в градоустройствените решения, в това число например - какво да се прави с определени квартали, дали да има или да няма детски гардини, мостове фонтани и т.н. 

Най-важното според арх. Кацарова е гражданите да бъдат първо включени в обсъждане на диагнозата на "болестта на всеки квартал", който се готви за реконструкция.  Когато има съгласие какво е зле и какво трябва да се промени, едва тогава се пристъпва към архитектурни проекти. Местните власти правят широки конкурси, отворени и за чуждестранни архитектурни екипи и колективи и оценяват не толкова готов продукт, а стратегията на архитектулните бюра. Оценяват начина на мислене и подхода им към всяка архитектурна или градоустройствена задача.

Много често архитектурните бюра, които печелят тези конкурси, провеждат ателиета с гражданите и получават обратна връзка от тях във всеки етап на проектирането.

Цялото интервю на Ирина Недева с арх.Диана Казарова може да чуете в звуковия файл