Информационен обзор на европейските събития през месец юни 2014 година

Лидерите на страните-членки наЕС номинираха бившият премиер на Люксембург Жан-Клод Юнкер за председателскияпост на ЕК. Решението бе взето с 26 гласа "за" и2 "против" - Великобритания и Унгария. Юнкер беше кандидат за поста на Европейска народна партия. Предстои номинацията да бъде гласувана отЕвропейският парламент в средата на юли.

Още едно решение на Срещата на върха, която се проведе в четвъртък и петък - ЕС подписа споразумения за асоцииране с три бивши съветски републики - Украйна, Грузия и Молдова. На 21 март в белгийската столица бе подписана и политическата част от споразумението за асоцииране на Киев с ЕС.

Председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой обеща безвизов режим за Украйна и Грузия и пълна интеграция на грузинската, молдовската и украинската икономика на пазара на ЕС. Ромпой добави, че споразуменията няма да навредят на интересите на Русия. Реакция на Москва беше, че ще има "сериозни последици". Според президента Владимир Путин, опитите за принуждаване на Украйна да направи избор между Русия и ЕС са подтикнали страната към разделение.

Участниците в срещата на върха в Брюксел подкрепиха мирния план на украинския президент Петро Порошенко. На срещата не бе прието решение за икономически санкции срещу Русия. По-рано тази седмица европейският комисар за енергетиката Гюнтер Йотингер обяви, че експертни групи на Украйна и ЕС започват работа по въпроса за реверсивните газови доставки. Европейската комисия предлага да се проведат нови тристранни преговори за газа до средата на юли.

По време на посещението си в София на 16 юни еврокомисарят за действия по климата Кони Хедегор пък се обяви за по-голяма енергийна ефективност на страните в ЕС. Всеки ден ЕС изпраща по един милиард евро в други страни за да се разплаща за изкопаеми горива:

"Всъщност днес Европа всеки ден от годината изпраща 1 милиард евро или 2 милиарда лева, ние ги изпращаме извън Европа. 300 милиона евро или 600 милиона лева към Русия на Путин, останалите ще изпратим на Катар, Саудитска Арабия и Либия и навсякъде другаде, където ги изпращаме. Но 1 милиард евро излизат извън Европа всеки ден, 365 дни в годината. Няма ли да е по-разумно, и дългосрочна стратегия, да намалим зависимостта си заради нашата макроикономическа ситуация, за да можем да инвестираме повече в Европа, да намалим зависимостта си, да задържим парите „у дома“ и да създадем работните места тук, а не извън Европа".

Други важни теми от изтеклия месец -  проектобюджетът на ЕС за 2015 година бе приет от ЕК на 11 юни.  Той подпомага икономическия растеж в Европа въпреки финансовите ограничения. „Бюджетът на ЕС представлява обединяването на малка част от ресурсите на 28 държави в полза на повече от 500 милиона европейци, заяви еврокомисарят по бюджета Януш Левандовски. Предстои бюджетът да бъде приет и от Европейския парламент.

"Все пак някои страни-членки забравят, че има финансови последствия от нашите политически решения и този проблем съществува вече няколко години - Има финансови последствия от политическите решения. Ако обещаем нещо, трябва да го изпълним".

Още едно важно решение на Европа - на 20 юни Финансовите министри от ЕС одобриха влизането на Литва в Еврозоната от 1 януари догодина. Решението бе одобрено и от лидерите на ЕС, очаква се да бъде гласувано от ЕП. Финансовите министри решиха и да закрият процедурата за прекомерен бюджетен дефицит 6 страни членки, които вече отчитат равнище на показателя под 3 процента от БВП, обяви еврокомисарят по икономическите и валутните въпроси Оли Рен:

"Искам да приветствам днешното решение на съвета за затваряне на съществуващите процедури за още шест държави, а имено Австрия, Белгия, Чешката република, Дания, Холандия и Словакия. Това свежда броя на страните в корективните мерки на Пакта за стабилност и растеж до единадесет от 24 страни-членки от преди три години. Така преди три години 24 от 27 страни членки бяха в процедура на прекомерен дефицит, а днес - 11 от 28. Или с други думи нашите реформирани фискални правила са работещи и осигуряват по стабилни публични финанси в Европа."

Сред 11-те страни, оставащи в процедура за прекомерен дефицит, което може да доведе и до санкции, са Франция, Ирландия, Полша, Португалия, Словения и Великобритания.

Още един акцент от месеца - важен за страната ни, чийто североизточни райони пострадаха при силни порои и бури. Еврокомисарят за международно сътрудничество, хуманитарна помощ и реакция при кризи  Кристалина Георгиева пристигна във най-засегнатия бедствието район - варненския квартал „Аспарухово“. Георгиева посочи, че новият програмен период трябва да се използва за финансиране при възстановяване на щети от природни бедствия, като това в България:

"Ние трябва да разграничим частните щети и тези, които са обществени. От Европейските фондове може да се очаква помощ за възстановяване на инфраструктура, както и по социалния фонд за заетост".

ЕС обяви през изминалия месец и планове за гарантиране на по-добри условия на труд и намаляване на трудовите злополуки в Европа. ЕС ще предоставя финансиране за подпомагане на мерки, формулирани след консултации с организации на работодателите и работещите в цяла Европа.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!