Кристалина Георгиева е сред основните кандидати за върховен представител на ЕС по външната политика


Европейските лидери ще се опитат тази вечер да решат главоблъсканицата с номинациите за ръководството на ЕС,
разкъсвайки се между желанието да върнат дееспособността на дискредитирана Европа и традиционните си пазарлъци за висшите постове в Брюксел. Ден след като Европейският парламент утвърди християндемократа Жан-Клод Юнкер за председател на ЕК, държавните и правителствени ръководители от съюза се заемат с другите важни постове в ЕС. След психодрамата с номинирането на Юнкер в край на юни, белязана от ожесточената съпротива на британския премиер Дейвид Камерън, председателят на Европейския съвет Херман Ван Ромпой реши следващите назначения да стават с единодушното решение на  28-те страни членки, припомня АФП.
 
В навечерието на днешния специален Европейски съвет, на който се очаква държавните и правителствените ръководители от ЕС да определят следващия върховен представител по външната политика и сигурността, тази сутрин белгийската преса представи двете основни (според медиите) кандидатки - българския еврокомисар Кристалина Георгиева и италианския външен министър Федерика Могерини. Европейският съвет ще обсъди тези две имена, освен ако няма и друго предложение, но решението се очаква да бъде съобразено с желанието на новоизбрания председател на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер, който се стреми към възможно по-голям брой жени в ЕК, се посочва в информацията. Кристалина Георгиева е представена като фаворита на Юнкер за поста и като "много сериозен кандидат". Допълва се, че тя отговаря на повечето изисквания, необходими за координирането на външната и отбранителната политика на ЕС.

 Като част от усилията на Европейската комисия за борба със затлъстяването при децата Съвместният изследователски център представи първия подробен доклад за политиката за училищното хранене в Европа, съобщиха от пресслужбата на ЕК. От проучването става ясно, че европейските държави осъзнават важното значение на училищното хранене за здравословното състояние, развитието и успеваемостта на децата. Във всички държави, обхванати от проучването (28-те държави от ЕС, Норвегия и Швейцария), има насоки за училищното хранене, макар че се наблюдават сериозни различия. Прилагат се разнообразни мерки на национално равнище, които имат за цел да се насърчи здравословното хранене в училищата - от незадължителни указания, например, за менюто и големината на порциите, до пълна забрана на автомати за продажба на храни и напитки и забрана за продажбата на напитки, съдържащи захар.
  Всяко трето дете в Европа страда от наднормено тегло или затлъстяване, отбеляза еврокомисарят на ЕС по въпросите на
здравеопазването Тонио Борч. Това означава, че всяко трето дете може да развие редица заболявания, които могат да бъдат
предотвратени, включително диабет тип 2.


Още европейски теми:

www.euranetplus-inside.eu




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!