Eвропейският месец юли - наситен на събития и важни решения

Европейският парламент направи два важни избора, които ще определят и бъдещата политика на съюза като цяло. В началото на юли в Страсбург лидерът на групата на социалистите и демократите в парламента  Мартин Шулц отново беше избран за председател на законодателния орган на евросъюза, при това с абсолютно мнозинство, още на първия тур от гласуването. В речта си след избора Шулц приветства новите 751евродепутати и ги предупреди, че ще бъдат изправени пред стари и нови предизвикателства.

По време на втората пленарна сесия на Европейския парламент в Страсбург на 15 юли депутатите избраха и председателя на Европейската комисия - Жан-Клод Юнкер. Той получи подкрепата на 422-ма евродепутати. Юнкер беше предложен за този пост от държавните ръководители на страните членки на ЕС, след като Европейската народна партия, издигнала кандидатурата му, спечели най-много места в новия Парламент. Очаква се Жан-Клод Юнкер да поеме длъжността председател на Еврокомисията от 1 ноември за срок от пет години. В речта си преди избора Юнкер представи и насоките за работата на Европейската комисия.

„Моят приоритет е възстановяването на растежа в Европа и увеличаването на заетостта - казва той. -  За да се постигне това, през първите три месеца на моя мандат ще представя пакет от мерки за работни места, растеж и инвестиции, който ще мобилизира допълнителни инвестиции в размер на 300 милиарда евро през следващите три години.“

На срещата си от 16 юли лидерите на страните от Европейския съюз не успяха да постигнат споразумение за двата ключови поста - председател на Европейския съвет и върховен представител на ЕС по външната политика. Решението за назначенията ще бъде взето на следващата среща на върха, насрочена за 30 август. Настоящият български еврокомисар Кристалина Георгиева влезе в надпреварата за европейски външен министър заедно с италианския първи дипломат Федерика Могерини.

На 24 юли Европейската комисия обяви, че е готова с предложенията за нови санкции срещу Русия. Пакетът от мерки в различни области предстои да бъде обсъден и приет в следващите дни. Иначе, Еврокомисията вече изпрати в постоянните представителства на страните-членки документ с възможните рестриктивни икономически мерки спрямо Русия, но тъй като той не е публичен, за съдържанието му говорителят на комисията Джонатан Тод каза само: „Документът, подготвен от Комисията, е директен отговор на искането да осъществим действия в областта на капиталовите пазари, отбраната, стоките с възможна двойна употреба, включително в областта на енергетиката“.

Литва се присъединява към еврозоната от 1 януари 2015 година, решиха европейските депутати. Така Литва ще стане 19-ата страна членка на ЕС, която заменя националната си валута с еврото.

Европейският държавен дълг рязко се е покачил през първата половина на тази година, съобщи Евростат. Страните-членки са длъжни да поддържат дълга под 60% от годишния БВП, докато бюджетният дефицит не трябва да надхвърля 3%. В продължение на години обаче, тези правила са нарушавани и общият дълг се покачи рязко по време на икономическата криза. Причината е, че правителствата взимаха заеми, за да насърчат икономиките си. Нивото на дълга се е повишило от 87.2 на 88 процента. Най-високо е то в Гърция - 174.1%, в Италия - 135.6% и в Португалия - 132.9%. Най-добре се представят Естония с 10 % дълг и България с 20.3 %.