Кризата ЕС - Русия в енергиен контекст. Възможностите за "Южен поток" в България

Репортаж на Никола Миладинов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Като Европейско събитие на седмицата в рамките на Евранет+ даваме акцент на енергийните интереси в контеста на задълбочаващия се разрив между Евросъюза и Русия. Освен взаимните търговски санкции в селското стопанство, Москва и Брюксел обмислят стратегии свърна с основния икономически сектор, който обвързва двете страни - вноса на енергийни суровини, най-вече природен газ.

Няколко аспекта видяхме през изминалите дни. Един от тях дойде от Вилнюс- правителството на Литва подписа първия си договор с норвежката компания "Статойл" за доставка на втечнен природен газ. Досега страната е една от европейските членки, които са на 100 зависими от руски природен газ.

Споразумението предвижда доставките на 540 милиона куб. м. газ на година през нов терминал за втечнен природен газ, построен в пристанищния град Клайпеда на Балтийско море.

Първата доставка на норвежки газ се очаква в Клайпеда в края на декември, а редовният внос трябва да започне от януари 2015 г.

По-рано Литва се похвали, че е постигнала победа в дългогодишната ѝ битка с Газпром, като е предоговорила с близо 20 на сто по ниски цени на руското синьо гориво.
Същевременно Вилнюс заведе и арбитражно дело срещу "Газпром" в Стокхолм за над 1 млрд. евро и планира друго европейско антитръстово дело заради високите цени на газа.

Също така Литва е една от водещите страни-членки, която прилага Третия енергиен пакет на Евросъюза за конкунерция в енергетиката. Тя започна да отделя компаниите за комунални услуги съгласно европейското законодателство. Така Газпром се принуди през юни да продаде своите дялове в двете литовски газови фирми Лиетувос Дуйос и Амбер Грид.

В същото време продължава натискът от Брюксел срещу руския проект за газопровода "Южен Поток". Говорителят на Еврокомисията Шантал Хюз потвърти в четвъртък, че знае за скандалите в България, свързани с опитите за замразяване на проекта.

Тези дни стана ясно, че въпреки забраната на служебния министър на икономиката и енергетиката Васил Щонов
"Българския енергиен холдинг" е налял допълнителни 191 млн. лв. в проектната компания за изграждане на газопровода "Южен поток", в която БЕХ е партньор заедно с "Газпром". Развитието у нас провокира коментари в руските медии, които са показателни - например Радио Гласът на Русия заявява, че "САЩ са причината за спирането на "Южен поток" в България. В коментара се припомня как бившия премиер Орешарски обяви замразяването след цитирам - среща с гости от САЩ, които, по принцип, нямат право на глас по този въпрос - сенатор Джон Маккейн и неговата свита. Въпреки това, да зачеркваме проекта още е твърде рано. Идва зима, със сигурност студена - с прекъсвания на транзита. А може и тя да е толкова сурова, че да охлади страстите на европейските власти и желанието им да угодят на САЩ, коментира "Гласът на Русия".

Още европейски теми: