Руско-украинската криза - основен акцент в дневния ред на ЕС и през август

В началото на иначе ваканционния месец август, Европейският съюз включи още 8 руснаци и 3 руски компании в черния списък на санкциите, заради проблемите в Украйна. Част от хората са от най-близкото обкръжение на президента Владимир Путин. ЕС наложи също допълнителни ограничения върху търговията и инвестициите в Крим и Севастопол. Те се изразяват в забрана за инвестиране в инфраструктурни проекти в транспорта, далекосъобщенията и енергетиката, както и в добива на нефт, газ и минерали. Междувременно лидерите на страните от Г-7 заплашиха с нови санкции, ако Москва не промени политиката си в Украйна. От своя страна, Русия определи новите западни санкции като късогледи и деструктивни и направи ответен удар - въведе ембарго за внос на селскостопанска продукция от всички 28 страни-членки на евросъюза, както и от САЩ, Япония, Канада, Австралия, Швейцария - страните, които също излязоха със санкции срещу руската федерация. Към края на месеца от ембарговия списък отпаднаха няколко специализирани хранителни продукти за диабетици, за хора с непоносимост към лактоза и глутен, както и за спортисти, но така или иначе въпросът за санкциите и ембаргото продължава да е сред най-проблемните точки в европейския дневен ред. Преди ден Европейският съюз заплаши Русия с нови търговски санкции, ако Москва не започне промяна на курса на действията си в Украйна, но острите различия между лидерите на срещата на върха в Брюксел оставиха графика на приемането на каквито и да е мерки неясен. ЕС се оказа разединен относно строгостта на възможните действия, още повече, че много от 28-те страни-членки на съюза са зависими от руския газ и търговия. Приемането на нови санкции срещу Русия изисква единодушие сред европейските лидери, много от които са предпазливи в предприемането на категорични мерки заради опасения от икономическото им влияние върху собствените им икономики.

Извън темата за руско-украинският конфликт, през август научихме и, че образът на ЕС е стабилен и позитивен сред неговите съседи. Това показва изследване, направено за нуждите на Регионалната комуникационна програма на ЕС. Тя включва два компонента - страните от изток и от юг на ЕС, които се явяват съседни държави. Географският й обхват се простира върху 17 държави, като една част от тях са в европейския юг, а друга - на изток от границите на съюза - от Алжир, през Египет, Израел, Йордания, Ливан, Либия, Мароко,Сирия, Тунис, Молдова, чак до Армения, Руската федерация, Армения, Грузия и Беларус. Разбира се в този ред са и Украйна, Израел и Газа... Данните могат да се обобщят така - на Юг и на Изток ЕС продължава да бъде възприеман позитивно. Над 60 процента е одобрението на ЕС в държавите, които граничат с него от Изток и от Юг. Например, в  Армения одобрението на ЕС е близо 70 процента, а тези високи нива са важен показател и база за по-задълбочено сътрудничество в бъдеще.

Полският премиер Доналд Туск беше избран от европейските лидери да бъде новия председател на Европейския съвет. За върховен представител за външната политика беше избрана италианската министърка Федерика Могерини. На съвет в Брюксел лидерите одобриха двете кандидатури без разногласи. Българската кандидатура - на Кристалина Георгиева, не беше одобрена за “европейски външен министър” по политически причини. При разпределянето на постовете в новата Европейска комисия трябва да има приблизително съответствие с разпределението на политическите сили в Европейския парламент. Така председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер е от най-голямата политическа група - ЕНП, председателят на Европейския съвет Доналд Туск - също. Заради това също толкова важното място на първи европейски дипломат трябваше да отиде при социалистите. В случая това е сравнително неизвестната доскоро Федерика Могерини.Съветът продължава с обсъждане на евентуално засилване санкциите срещу Русия заради продължаващото напрежение в Източна Украйна.

По инициатива на германския канцлер Ангела Меркел на 28 август в Берлин се състоя среща между Германия, Европейския съюз и страните от Западните Балкани. Основна цел на срещата беше да се препотвърди подкрепата за членство в Евросъюза на страните от Югоизточна Европа. В нея участваха премиерите, министрите на външните работи, на финансите и на икономиката на Македония, Албания, Сърбия, Босна и Херцеговина, Черна гора и Косово. В разговорите участваха още и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо, както и еврокомисарят по разширяването на ЕС Щефан Фюле. Ангела Меркел заяви, че ЕК иска да помогне на страните от Западните Балкани по-бързо да извървят пътя към членство в ЕС и обяви, че Берлин е първата от поредицата конференции, посветени на темата. Следващата подобна среща ще бъде в Австрия догодина. Най-важните теми на тези конференции са регионалното сътрудничество и инфраструктурните проекти, коментира Меркел. На обща пресконференция с германския канцлер и с председателя на ЕК, албанският премиер Еди Рама заяви, че Албания, като председателстваща процеса за сътрудничество в ЮИЕ, е излязла с работен документ за съвместни инициативи в региона в сферата на енергийната сигурност, подкрепата за малките и средните предприятия, както и за съвместни инфраструктурни и туристически проекти. „Нашата обща цел е ясна. Искаме страните от Западните Балканите колкото се може по-бърдо да станат членове на ЕС. Това е общ  политически, държавен и геостратегически интерес" - каза и председателят на Европейската комисия Жозе Мануел Барозо. Той допълни, че "това е най-добрият начин да постигнем както дългосрочен просперитет за всички граждани от общия ни европейски дом, така и да защитим европейската стабилност“. 

Ден по-рано Комисарят по регионалната политика Йоханес Хаан обяви пакет на стойност почти 47 милиона евро помощ, предложена от Европейската комисия за Сардиния (Италия), Кефалония (Йонийските острови, Гърция), Словения и Хърватия за справяне с природните бедствия от края на 2013 и началото 2014 година. Парите се осигуряват от Фонда за солидарност на Европейския съюз, създаден в резултат на сериозните наводнения в Централна Европа през лятото на 2002. Целта му е да подпомогне държавите членки на ЕС и присъединяващите се към съюза страни, предлагайки финансова подкрепа след големи природни бедствия.

Подобряване на условията на всички пазари в Европа показва десетият годишен индекс за развитието на пазарите на дребно в евросъюза. Той отчита удовлетвореността на потребителите. Дори секторите, които имаха най-лоши резултати в последните години, например автомобилните и железопътните услуги, показват признаци на подобрение. Банковото дело остава най-незадоволително представящият се сектор, като на последно място се нареждат пазарите на инвестиционни продукти и ипотеки. ЕК следи стотици продукти и услуги на 52 потребителски пазара. Какви са следващите стъпки? Инициативите на ЕС за подобряване на условията за потребителите в секторите с най-лоши резултати предвиждат нови правила за разплащателните сметки и усилия за повече прозрачност на офертите и сметките в областта на енергетиката.