Европейската столица на кулутрата - предизвикателство с много ползи, но и известни рискове

Пловдив е българската номинация в конкурса за Европейска столица на културата през 2019 година. Това е европейската новина за България тази седмица. Съобщи я на 5 септември в София председателят на международното жури по оценка на кандидатурите Стийв Грийн. Той подчерта, че и 4-те български града, стигнали до финала в надпреварата - София, Пловдив, Варна и Велико Търново, са успели да уловят въображението на гражданите, което е и една от целите на инициативата.

Европейска столица на културата е едно от най-престижните и популярни европейски културни събития. Най-общо идеята й е да допринесе за сближаването на европейските народи. Неин автор е гръцката актриса и политик Мелина Меркури. Одобрена е през юни 1985-а от Съвета на министрите на ЕС.

Практиката показва, че събитието „Европейска столица на културата” може да донесе огромни ползи за градовете в културно, социално и икономическо отношение. То е много добра възможност за обновяването им, за промяна на представата за тях и за популяризирането им в европейски и международен план. Това на свой ред спомага за развитието и на туризма.

По изчисления на някои предишни успешни столици всяко евро, инвестирано в събитието, може да генерира близо десет пъти по-висока печалба. Не са за подценяване обаче и рисковете. Даден град не се избира за европейска столица на културата само заради това, което е или заради това, което прави. Титлата му се присъжда най-вече заради силата на програмата му от специфични културни събития, която градът предлага да организира през годината, в която е избран за културна столица на Европа.

Историческото наследство и дългогодишните културни традиции на града могат да са от полза, но те са единствено основа за организирани на събитието. Програмата за Европейска столица на културата трябва да е изключителна, т.е. тя трябва да е направена специално за титлата и да привлече не само местните общности, но и другите европейски граждани. Тук важи принципът - нещо, което е интересно за нас, на хората в Глазгоу, например, може да се стори скучно, и обратното. Ето защо в препоръките към градовете-кандидатки е записано, че трябва да предоставят такива културни събития в рамките на цялата година, които ще представляват интерес за възможно най-голям процент европейци.

Основна цел на събитието е и да се увеличат познанията на европейските граждани едни за други, като същевременно се създаде усещането за принадлежност към една и съща общност. Европейските столици на културата могат да дадат ценен принос за социалното включване и диалога между културите - коментира Стефан Паскоа, представител на ЕК, който наблюдаваше отблизо работата на специалното жури за избора на българския град. 

"Това е инициатива на ЕС, която започна през 1985 г, казва Паскоа, - Оттогава тя се разраства както по размер, така и по обхват и в момента е едно от най-престижните културни събития в ЕС. С течение на годините инициативата Европейска столица на културата допринесе изключително много за устойчивото развитие на цяла Европа. Ако се управлява по добър начин, титлата "Европейска столица на културата" може да има изключително добър принос за развитието на града и неговите граждани". 

На редовното заседание на Съвета на министрите в ЕС през м. май 2015 г. министрите на културата ще вземат и окончателното решение за това номинираният български град Пловдив да се окичи с титлата "Европейска столица на културата" през 2019 г.





Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!