Регламентът за членството на Шотландия в ЕС, ако се отдели от Великобритания след референдума

Никола Миладинов разговаря с авторитетния експерт по конституционно право професор Алън Тренч, преподавател в Университета в Единбург.

Ако Шотландия се отдели от Обединеното кралство ще има един временен период, в който тази нова държава няма да е нито част от Британия, нито част от Европейския съюз. Как това ще засегне границите, миграцията от съюза - има много европейски, български имигранти и студенти, които пребивават в Шотландия например - как това ще се отрази на техния статут?
Това е много добър въпрос и не мисля, че има еднозначен отговор. Защото цялостната ситуация е неясна. По-най голяма вероятност Шотландия ще приведе законодателството си в съответствие с това на Европейския съюз. Това е едно от нейните предимства за членство - като част от Великобритания, сега Шотландия отговаря и функционира съобразно тези европейски закони. Съмнително е обаче, че тя ще успее да извоюва същите британски отстъпки - например свързани с вноската в европейския бюджет. От интерес на Шотландия, като цяло, ще бъде да приеме всички европейски директиви. Докато не стане пълноправен член на съюза обаче, със собствен глас в Съвета и със собствен комисар в Брюксел, тя няма да може да влияе при определянето на тези правила.
Ако вотът от референдума е положителен, той ще предизвика две неща. Първо, ще предизвика голяма криза в Обединеното кралство, което ще трябва да изработи варианти как Шотландия може да се превърне в независима държава. Няма съмнение, че ако се гласува с „да“ на референдума, Шотландия трябва да обяви независимост и аз бих искал това да стане възможно по-бързо. Защото ако шотландският народ вземе демократично решение, че не желае повече да е част от Обединеното кралство, това решение трябва да бъде признато - не само за доброто на шотландците, но и за доброто на останалите британци. Но изпълнението на тази задача би било сложно. Подозирам, че процесът по осъществяване на независимостта, ще бъде много по-неприятен, объркващ и скъп отколкото твърдят привържениците на отделянето.  Втората последица има дългосрочен характер. Въпросът е:  що за държави ще бъдат на международната сцена остатъците от Обединеното кралство и бъдещата независима Шотландия? Все пак, има много малки европейски страни с около 5 милиона население, които са доста проспериращи. На подобно описание отговарят Финландия, Дания или например Норвегия. Шотландия определено желае да бъде като тях.
Като оставим настрана общата историческа и културна идентичност, какъв всъщност е проблемът на шотландците с централната власт Лондон, че да искат да отцепят от Великобритания?
Отдавна знаем, че хората на Шотландия обичат сами да се управляват по модела на деволюцията, с която беше делегирана повече автономна власт на местното правителство. Те обаче искат още власт. Шотландците се определят като отделна националност и никой във Великобритания не би оспорил това. Това е първият фактор за търсенето на по-значимо самоуправление. Вторият фактор е, че шотландските политически предпочитания са радикално различни от тези в останалата част на Обединеното кралство. По-конкретно, шотландците не харесват и не подкрепят Консервативната партия. Това е малко преувеличено твърдение, но в него има голяма доза истина. Шотландците гласоподаватели винаги гласуват в мнозинството си за партии от политическия център-ляво. Така например в местния Шотландски парламент има само един депутат-консерватор. Голяма част от привържениците на кампанията за независимостта твърдяха, че тя е нужна основно, за да се запази социалния модел на държавата, който бил застрашен от политиката на Консервативната партия. Тази партия черпи основна електорална подкрепа от англичаните - следователно се внушава, че интересите на Шотландия и Англия са фундаментално противоположни. Това твърдение обаче не се подкрепя от добрите данни на социалната наука. Но очевидно този аргумент се радва на широка политическа подкрепа.

Още от интервюто можете да чуете в звуковия файл.

Още европейски теми:

www.euranetplus-inside.eu