Еврорадиоигри: Готови ли са страните-членки на ЕС за нова газова криза

След газовата криза през 2009 година Европа е по-добре подготвена, за да се справи със спиране на газовите доставки от Русия през Украйна. Сред страните от Европейския съюз само България, която е силно зависима от руския газ, не би могла да намери алтернатива при евентуално спиране или нарушаване на доставките. Това гласи доклад на Института за енергийна икономика към Университета в Кьолн. Преди шест години газовата криза възникна заради спор за цената между Киев и Москва. Според проучването, сигурността на доставките в Европа се е подобрила от 2009 година насам и за това са допринесли няколко фактора.
Първо, търсенето в Европа се оказа по-ниско от прогнозираното през последните пет години, пише изданието. Затова съществуващата инфраструктура успя да посрещне потребление със 100 – 200 милиарда кубически метра над настоящото. Освен това има допълнителни капацитети в случай на извънредна ситуация.
Второ, достъпът до алтернативни източници е по-добър. Това включва както руски внос (например „Северен поток”), така и други доставки като втечнен природен газ (LNG) и резерви. Това е компенсирало спада в добива на газ в Европа, което щеше да представлява заплаха за сигурността на доставките.
Трето, газопреносният капацитет се е увеличил за периода 2009 – 2014 г., включително трансграничните връзки.
Четвърто, от 2009 година Европа прилага по-последователни и амбициозни регулации, засягащи сигурността на доставките.
Зависимостта от украинския транзит е ограничена. Единствено България от всички 28 страни-членки не е заместила липсващите доставки при евентуално прекъсване, отбелязват авторите на доклада. Различни сценарии, разработени в проучването, показват, че Украйна, България, Турция и Македония ще пострадат най-тежко при нова газова криза.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!