Европа преди новините: Светът между дипломацията и оръжията – как НАТО и ЕС отговарят на новите предизвикателства

Чуйте коментарите

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

След агресията в Крим вече нищо не е същото. Около това се обединиха участниците, в организираната от Института за демокрация и стабилност в Югоизточна Европа и Фондация „Конрад Аденауер“ конференция на тема „Готови ли сме да защитим ценностите си. Светът между дипломацията и оръжията“.
Кои ценности? Припомни ги бившият главнокомандващ въоръжените сили на НАТО в Европа, ген. Джоузеф Ралстън: функционираща демокрация и пазарна икономика, граждански контрол над армията, липса на гранични спорове със съседите и партньорство в Алианса.
Инициаторът на дебата Надежда Нейнски очерта основните рискове пред Европа и региона:
„Да се противопоставят на крайно десните националистически и популистки тенденции, които рискуват да компрометират евроатлантическия избор и да разбият общността. Конфликтът в Украйна създаде прецедент, който е изключително опасен и ако Европа и НАТО нямат силата да се противопоставят на агресията, прекрояването на границите и нарушаването на международни споразумения – това ще доведе до трудно предвидими последици.“
„Ако балтийските държави днес не бяхме в НАТО, със сигурност щяхме да сме много по-застрашени.“ – даде пример посланикът на Латвия у нас Илгврас Клава. Бившият преговарящ с ЕС Владимир Кисьов изрази общите опасения, че при очевидна агресия от страна на Русия и тактика на хибридна война „ЕС мълчи оглушително“, а Алиансът не е достатъчно категоричен.
Външният министър Даниел Митов коментира, че кризата в Украйна е основен фокус на разговорите в Алианса. Нова тема, според него, е също и напрежението в Македония, кандидат-член в НАТО, и в ЕС. „Даваме си сметка за различните мащаби на двата конфликта и е ясно, че е необходим различен подход, за да избегнем всякакви потенциални рискове, включително и тези, свързани с Ислямска държава и Африканския континент. Всичко това е отчетено и се подготвят мерки, за да се засили защитата на държавите-членки пред потенциални опасности.“ Пред участниците в конференцията, Митов отбеляза, че очакванията на мнозина – интересите в Европа да надделеят над ценностите, не са се случили, а по отношение на сигурността допълни, че новата ситуация е ускорила работата за постигане на съвместимост и модернизация на армиите в Алианса.
Какви са конкретните мерки, предвид страха и нежеланието на Евросъюза за ново разширяване?
„Газпром“ да бъде принуден, да допусне конкуренция на пазарите, в които е монополист“ – заяви бившият външен министър Надежда Нейнски. Министърът на отбраната Николай Ненчев защити и политиката си на превъоръжаване и модернизация на армията, като припомни, че момента е ключов, за да покаже България – дали е формален или фактически член на Двата съюза. Директорът на Агенция „Комуникация и информация“ на НАТО и бивш министър на отбраната Велизар Шаламанов заяви, че най-важно за България в този момент, е да използва изключително солидната си позиция в НАТО и ЕС, където е формирана ясна и дългосрочна политика по развитие на отбранителни способности – повишаване на готовността, засилване ролята на ученията, повишаване на оперативната съвместимост и намаляване на уязвимостите от новия тип заплахи.
„Най-важното при хибридната война е да засилим своята устойчивост. Ние не можем да водим хибридна война. Нашата сила е в принципите, ценностите, солидарността и интегритета, а това изключва хибридни способи. Ние ще направим неуспешна и безсмислена хибридната война, демонстрирайки единство и своята способност да действаме в защита на своите ценности.“