20% от Европейския социален фонд са за социално приобщаване, включително и на ромите

Интегрирането на ромите е тема, трайно присъстваща в политическия дневен ред на Европа. През 2011-та година Европейският съюз одобрява рамката и поставя началото на процеса за координиране на действията, а две години по – късно всичките 28 страни от общността приемат свои национални стратегии за интегриране на ромите.

 „България на хартия има една прекрасна стратегия за интеграция на ромското население, която беше приета от Европейската комисия с голямо задоволство. Тогава комисар Рединг отговаряше за ромската интеграция в Европа.”

Припомня българският евродепутат Андрей Ковачев, член на Подкомисията по правата на човека към Комисията по външни работи в Европарламента. Съгласно препоръките на Еврокомисията, се работи в четири области - образование, трудова заетост, здравеопазване и жилищно настаняване:

„Голямата критика е, че много от средствата са по т. нар. „меки” мерки – семинари, конференции, обучения, брошури, които не дават устойчив резултат. Затова и трябва да се наблегне на т. нар. „твърди” мерки – строителни, инвестиционни, инфраструктура.”

През периода 2014 — 2020 г. държавите членки трябва да заделят 20 % от средствата от Европейския социален фонд за социално приобщаване. Това са приблизително 16 милиарда евро. Средствата за България също не са малко:

„По Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси” са заделени около 130 милиона лева за такива социално-икономически проекти, свързани с миграцията на маргинализирани общности като ромите.”

Ковачев обръща внимание върху много важен детайл при интеграцията и социалното приобщаване:

„Тука е много важно да не се говори само за ромите, защото не само ромите имат проблеми социални, а има и много други представители на мнозинството, които имат същите проблеми. Така че, като говорим за помощ и за мерки за интегриране, то те са не само за ромите, а за всички, които са в нужда.”

На европейско ниво на всеки две години се провеждат общоевропейски срещи по проблемите на ромите. Последната беше в Брюксел през април миналата година. Там България бе посочена като добър пример с осъществения инфраструктурен проект за ромите в Каварна, отбелязва българският евродепутат:

„България има и други добри практики помощник-учителите, здравните съветници от ромската общност. И много е важно самите представители на ромската общност да участват в този процес, за да се чувстват съпричастни и да поемат социални ангажименти.”

Интеграцията на ромите може да е успешна само със съвместните усилия на трите нива на управление – местно, национално и европейско. Важно е самата ромска общност да търси правилния път за преодоляване на проблемите и предизвикателствата, съпътстващи политиката за интеграция.