Българите се чувстават по- удовлетворени от членството си в ЕС

Неудовлетворени, но не и нещастни, притеснени в материален план, но щастливи в емоционален – това показва мащабно научно изследване,  реализирано от психологът доц. Маргарита Бакрачева, съвместно с експерти от БАН. Проучването обхваща качествени и количествени изследвания, които измерват щастието и удовлетвореността от живота, на живущите в Европа и по- специално в страните - членки на ЕС. Проучването обхваща период от 11 години, в които са изследвани хора от различни държави, възрасти и социално положение.

Изследването прави ясно разграничение между щастието и удовлетворението, давайки точни формулировки на критериите по които те се определят. Качеството на живота, според европейските граждани, е пряко следствие от дейността на европейските институции, политиките за сближаване и икономическите решения в рамките на ЕС. На второ място европейските граждани нареждат работата на националните правителства в собствените им държави.

Изследователите обясняват, че щастието е емоционална категория, докато удовлетвореността от живота е свързана с условията, като напримердоходи и заетост. По този показал водещи в изследването са държави като Германия, Великобритания и Швеция. Условията на живот доминират при определянето на едно общество като щастливо и удовлетворено. По тази причина българите продължават да се нареждат на последно място в класацията, тъй като е трудно  да си позволим да бъдем щастливи, когато живеем в неудовлетворителен свят, коментира доц. Маргарита Бакрачева. 

Макар българите да са последни по индекс на щастието сред страните - членки на Европейски съюз, изследването е отчело повишение с 1.086 пункта между периода 2007 – 2009 и 2012 - 2014г. Подобряването на жизнената среда по линия на европейските програми и надеждата за европеизация на съдебната система, са в основата на положителния тренд, уточни доц. Маргарита Бакрачева.




Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!