Новата европейска стратегия към бежанската криза и позицията на България

На 4 май 2016г.  Европейската комисия представи своето предложение за реформа на дъблинския регламент. Според предложението, критерият „първа държава”, залегнал в дъблинската система, остава, но ще бъде допълнен с „коригиращ механизъм за разпределение”, който ще бъде активиран автоматично, когато определена държава членка изпита непропорционално голям брой молби за убежище. Всяка държава членка, която не участва в механизма за разпределение, ще трябва в замяна да изплати солидарна вноска от 250 000 евро за всеки кандидат, за когото иначе тя би била отговорна.
 
През април Парламентът прие незаконодателна резолюция относно холистичен подход към миграцията, в която настоя за цялостна промяна на дъблинската система, която да осигури споделена отговорност, солидарност и по-бърза обработка на молби за убежище. А на последната си сесия точно преди седмица отново дебатира тази тема. Вече след подписването и на споразумението между ЕС и Турция което затвори т.нар. Балкански маршрут през Гърция към центъра на Европа.

Дъблинските правила, които уреждат коя държава членка на ЕС е отговорна за обработката на молбите за убежище, очевидно не работят и се търси по-ефикасна система за даване на убежище.
Част от евродепутатите се надяваха на по-амбициозно предложение и изразиха съмнение, дали схемата за преразпределение би работила на практика. Те също така критикуваха факта, че държавите членки биха могли да избегнат приемането на кандидати за бежански статут в замяна на финансови вноски за тези, които обработят молбите им вместо тях.

Други подчертаха правото на самоопределение на държавите членки и критикуваха предложението страните да трябва да допринасят финансово, ако не приемат бежанци.
 
Последните анализи показват, че освен правилата от Дъблин, не работи и квотната система за разселване на мигранти в ЕС​.
 
За коментар по темата, БНР помоли за коментар доц. Анна Кръстева - директор на Центъра за миграционни изследвания към НБУ.