Развитието на планинските региони в ЕС

Илияна Йотова
Планинските региони в Европейския съюзсе финансират или от оперативните програми, или от макрорегионални планове, каквато например е стратегията за Алпите. Извън обсега на това финансиране обаче остава голяма част, особено от по-слабо развитите региони, каквито са например Карпатите или планините в България и Гърция. Най-сериозният проблем, пред който са изправени планинските райони в тези части на Европа, е обезлюдяването. В последните години възрастовата структура на населението там се променя драстично.

Социологическо изследване, направено в началото на годината в 103 планински села у нас, показва, че в 25 % от тях няма деца под 14-годишна възраст, в 12 на сто - няма млади хора под 40 години, а селищата с под 100 жители вече представляват 42 % от всички населени места в планинските райони на България. Тревожната тенденция води след себе си спад и при други социалноопределящи фактори, каквито са достъпът до образование, до медицински услуги, до културни и други дейности. В същото време е известен фактът, че инвестициите отиват там, където регионите са по-богати и където може да се очаква възвръщаемост и печалба. Така високопланинските места остават без финансиране и без да бъдат решени демографските им проблеми.

Някои от проблемите могат да се разрешат с производство на енергия от възобновяеми източници,с дуалното обучение и високоскоростния интернет. С цел да се задейства европейската политиката на сближаване по тези въпроси, Илияна Йотова предложи, а на 11 май тази година Европейският парламент гласува т. нар. необвързваща резолюция по нейн доклад. Идеята на българския евродепутат е след 2020 г.5% от бюджета на ЕС да отива за развитието именно на планинските региони.

Планините заемат около 30% от територията на Европейския съюз, в планински райони живеят близо 17% от гражданите на Евросъюза - така Илияна Йотова аргументира предложението си за специален подход към планинските региони пред своите колеги от Европейския парламент.

"Обща е идеята ни за необходимостта от създаване на програма за развитието на планинските региони. Един европейски подход може да допринесе много за тяхното сближаване, именно ако се вземат предвид предимствата и недостатъците им като отделена територия. Тази програма би могла евентуално да прерасне в стратегия за планините на Европа, която е част от политиката по сближаване. Второ - застъпваме се за преразглеждане и координация на инструментите, съществуващи на европейско ниво, които имат отношение за планините и за бъдещото залагане на планинското измерение в регионалната, както и в други политики на Европейския съюз. Много от програмите, политиките и инструментите на Съюза имат сериозна индиректна роля в планините и резултатите, които те постигат, могат да бъдат увеличени, ако планинското измерение бъде сериозно засегнато в тях. Трето - добре е планините да бъдат планирани в следващия програмен период след създаването на европейска дефиниция и поставянето й в следващия регламент".

Оказва се, че дефинирането на планините на Европа е трудна задача. Подобни дефиниции съществуват в европейските документи, но в тях се регламентира предимно планинското земеделие, като не се отчитат достатъчно ясно фактори като развитие на интернет, възможност за работа и извън формите на селското стопанство, като например - един млад човек може да поддържа и нехарактерен за планинските райони бизнес от дистанция. Затова обаче му е необходим високоскоростен интернет. Запазването на младите в планините ще допринесе и преодоляване на негативните демографски тенденции. Защо е необходима специална европейска политика, обяснява още Илияна Йотова.

"Първо - планините имат определени специфики, породени от трудната достъпност и уязвимост към изменението на климата. В същото време те имат и множество богатства и истински потенциал за развитие. Поради това в доклада на основно място е опазването на околната среда и борбата с промяната на климата. Това е най-важното за всички планини в Европа, тъй като има ефект върху туризма и земеделието в много от тях.Планините са отличен източник на всички видове възобновяема енергия - вятърна, слънчева, водна и биомаса. Те предоставят отлична възможност за развитие на политиката за възобновяема енергия на ЕС, която може да бъде концентрирана в планинските региони.Икономиката на планините все още зависи до голяма степен от занаятите, туризма и земеделието. Ние призоваваме за подкрепа за малките и средни предприятия с отделен подход за планинските региони, именно за да се вземат предвид и тези, и други особености.Цялата тази политика минава през образованието, което има своите специфики. Привличането на така наречените независими професионалисти“, тоест хора, чиято месторабота не е фиксирана, е съвсем реалистичен начин за подобряване на демографската ситуация".

По данни на българското Министерство на регионалното развитие, в планинските и полупланинските региони на България има 123 общини, които заемат 42,5% територията на страната. В тях живее 22% от населението, което прави 1,5 млн. души. Ако ЕС продължи с усилията си за изработването на специална политика за развитието на планинските региони, това ще привлече още хора към природата и ще спре обезлюдяването на редица населени места - вярват защитниците на тезата за необходимостта от по-сериозен общоевропейски ангажимент към тях.

Още европейски новини: www.euranetplus-inside.eu



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!