Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
ЕС наложи санкции като отговор на анексирането на Крим от Русия през 2014 г. и ролята на Москва в украинската криза. Според дипломатите този ход ще разпали политическата битка между държави като Унгария, Гърция и Италия, според които тези санкции трябва да се преосмислят, а Полша и балтийските републики настояват санкциите да продължат. Според германския канцлер Ангела Меркел изпълнението на мирното споразумение от Минск е ключово за вдигането на рестрикциите. Тя също така е категорична, че в перспектива за ЕС приоритет трябва да бъде създаването на една обща икономическа зона с Москва. Санкциите на ЕС са насочени към финансовите услуги, енергийния сектор и отбраната. Все още се провеждат дискусии дали по този въпрос ще бъде взето окончателно становище на среща на лидерите на ЕС в края на юни, но експерти от Брюксел твърдят, че е много вероятно санкциите, които изтичат на 31 юли да бъдат удължени с още шест месеца. Във Франция Сенатът гласува за необвързваща резолюция, според която санкциите срещу Русия трябва постепенно и частично да бъдат вдигнати. Но дали това обаче ще промени подкрепата на президента Франсоа Оланд за шестмесечно удължаване е под въпрос. В същото това време Италия продължава да призовава за „политическо осмисляне“ на отражението, което имат руските санкции, но от Рим правят намек, че към този момент това не е техен приоритет.
