Европейската комисия се надява да прокара три законопроекта за сигурността преди края на годината

Кратки европейски новини, подготвени от Елизабет Гогова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейската комисия се надява да прокара три законопроекта за сигурността преди края на годината, на фона на интензивно лобиране и критики от експерти. Джулиан Кинг, комисар за съюза за сигурност, заяви пред евродепутатите вчера, че ЕС трябва да отговори на тероризма, киберпрестъпленията и организираната престъпност. Директиви за борба с тероризма, за оръжията, за промяна на системните проверки за самоличност за всеки гражданин на ЕС трябва да бъдат завършени през следващите няколко седмици. За проектозакона за тероризма вече е постигнато споразумение. Предложението, което сега трябва да бъде ратифицирано, определя като престъпление пътуването до и от конфликтни зони с намерението за извършване на терористични актове. Правозащитници обаче са раздразнени от широката дефиниция на тероризма. Няколко нерешени въпроси остават също и при усилията за реформиране на правилата за огнестрелните оръжия в целия ЕС. Работи се и за промени в проверката за самоличност на всеки гражданин на ЕС, който излиза или влиза в блока. Планът е да бъде променен Шенгенският граничен кодекс и да бъдат въведени систематични проверки на европейските граждани на външните граници на зоната за свободно пътуване. Целта на новите проверки е да бъдат задържани и връщани европейските граждани, които заминават да се бият за Ислямска държава в Сирия и Ирак.

Европейският съюз и страните членки не успяват да помогнат на ромските общности. 80 процента все още са изправени пред риск от бедност. Доклад на Агенцията на ЕС за основните права разкрива, че един от всеки трима живее в къща без течаща вода, а един от всеки десет няма електричество. Проучването е обхванало около 25 хиляди души във всички страни членки. 8000 от тях са били роми - най-голямата малцинствена група в ЕС. Почти цялото ромско население в Испания, 98 процента, има доход под прага на бедността, в Гърция този процент е 96, а в Хърватия 93. Малко ромски деца посещават предучилищни групи или детска градина в Гърция и Словакия. Повечето роми в Словакия, Унгария и България посещават сегрегирани училища, въпреки законите, според които това е незаконно. Докладът показва, че по-голямата част от ромите все още нямат представа за държавните структури, създадени, за да им помагат да се справят с дискриминацията.