Филмовата награда LUX - предизвикателство и подкрепа за киното на Европа

През 2016 г. филмовата награда LUX на Европейския парламент навършва 10 години.  Призът отличава качественото съвременно европейско кино,  което поставя актуални политически и социални въпроси,  коментира европейската идентичност и ценности  и подпомага европейското кино, отбелязва Мира Сталева, която  от 7 години е в международното жури за наградата и  е заместник директор на Международния филмов фестивал София Филм Фест.

Сталева подчертава, че  тази филмова награда подпомага дистрибуцията на европейското кино и, че особено за малките територии, това е смислена и съществена помощ.

Това е всичко, което споделяме в Европа, рефлексия е на това, което се случва. В киното са историите на живота ни, на отношенията, на културата,  на проблемите и мечтите на Европа.

От селектираните  за наградата LUX 10 европейски филма, международното жури  предлага на Европейския парламент три филма.

В Пловдив беше показан един от тези три номинирани кинофиналисти, което е  инициатива на Информационното бюро на ЕП -  анимационният  филм  на Швейцария и Франция „Животът ми като Тиквичка“ с  режисьор Клод Барас.

Главният герой е малко момче, което след смъртта на на майка си-  алкохоличка, е изпратено да живее в дом за сираци. Там то открива, че  проблемът не е само в неговото семейство, а като неговите проблеми  имат и други деца. Открива  и  тайфа  приятели, дори се влюбва.  Филмът е показан от режисьора и в Дом за деца,  като на дискусията след прожекцията, децата от Дома, които са със сходни проблеми, много са харесали филма, въпреки че той е създаден с повече  зрялост.

Филмът „Животът ми като Тиквичка“ е откритието на фестивала в Кан тази година, швейцарският режисьор Клод Барас го е снимал в продължение на  три години, в създаването му  са участвали  над 160 аниматори.

Това, с което печели филмът, е изключителната топлота, с която е направен и чувството за хумор. Защото,  когато представяш сериозни драми, те могат да се възприемат добре само през призмата на хумора  и да се преосмислят на друго ниво.  Децата ти стават близки на сърцето, много милички. А Тиквичка преоткрива семейството си.

Много е трогателно, че единственият сувенир, който е останал от майката –алкохоличка,  е една празна  бирена бутилка.  Разбира се,  Тиквичка, това е псевдонимът на главния герой,  той се ражда Икар, но тъй като неговата майка го е наричала  Тиквичка, за него това остава името.