Европейският "Галилео" има технически предимства пред американската GPS и руската ГЛОНАСС

Интервю на Таня Величкова с Гаро Мардиросян

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

На 15 декември, Европейската комисия официално въведе в експлоатация навигационната система „Галилео“, която стана достъпна за ползвателите в режим на „начална експлоатационна производителност“. Към момента на орбита се намират 18 спътника, още осем трябва да бъдат изстреляни през следващите две години, а крайният брой на апаратите е 30 г.
Смята се, че проектът “Галилео” е жизненоважен за бъдещето на европейските високотехнологични индустрии. Очаква се той да създаде нови, огромни пазари и да гарантира критично важен напредък в технологичното развитие на Европа и нейните партньори. Освен това за Евросъюза е изключително важно да има избор, който не зависи от сегашната американска Глобална система за позициониране (GPS).

Работата по проекта започва през 1999 г., когато група инженери от Франция, Германия и Великобритания разглеждат и сравняват различни концепции, оставяйки само една. Но действителния старт на Галилео като съвместно начинание на Европейския съюз и Европейската космическа агенция е през 2003-та. Първите два спътника са изстреляни през 2011 г. и един от тях носи името Наталия - на българското момиче, спечелило конкурса на тема Космос или аеронавтика, организиран от Европейската комисия. Намерението е всички спътници да бъдат именувани по този начин.

Проф. Гаро Мардиросян от Института за космически изследвания и технологии при БАН коментира в интервю значението на "Галилео" за ЕС, включително техническите предимства пред американската GPS и руската ГЛОНАСС. Той акцентира и върху приноса на българските учени, след като страната ни се присъедини към Европейската космическа агенция.

Още европейски новини: www.euranetplus-inside.eu