В ръцете на европейските потребители е запазването на световните рибни запаси

материал на Ирина Недева

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В средата на януари тази година правителството одобри предложението на Съвета на Европейския съюз за регламент, който определя възможностите за риболов за някои рибни запаси в Черно море за 2017 година. Основният елемент в него е запазването на нивата на общия допустим улов за калкан и трицона от 2016 година.

ЕС е най-големият вносител на риба с около 24% от световния обмен. По-голям единен пазар е от Китай или от САЩ. Над 50% от този внос идва от развиващите се страни. Хората в тези страни са силно зависими от морските ресурси и намаляването на тези запаси се отразява пряко върху препитанието им.

Жителите на ЕС изяждат средно по 23 килограма риба и морска храна на година. Според данни на Евростат португалците са еврошампиони не само по футбол, но и по консумация на риба с 56,8 килограма на човек годишно. Следва Литва с 43,4 килограма, Испания (42,4 кг), Финландия (35.6 кг) и Франция (34,6 кг). В България консумацията на риба е една от най-ниските в ЕС и не надвишава 6,6 килограма на човек годишно. Тенденцията е възходяща, което показва, че е важно българските потребители също да получат информация как да различават риба и морски продукти, произведени по начин, щадящ природата.

Също така според доклад на WWF представен вчера: НЕСИГУРНО БЪДЕЩЕ ОЧАКВА МИЛИОНИ ХОРА, ЗАВИСЕЩИ ОТ РИБАТА КАТО ИЗТОЧНИК НА ПРОТЕИН. Докладът „На риболов за протеини - как морският риболов ще се отрази на световната продоволствена сигурност до 2050 г.“ е изготвен от учените от Университета в Кил (Германия) по поръчка на WWF.

Коментираме изводите за страните от ЕС и по-конкретно за Б-я с Веселина Кавръкова.

Скоро светът няма да се дели на богати и бедни страни, а на населения, които могат да си позволят да ядат риба и такива, които не могат, каза Веселина кавръкова, като цитира резултатите от доклада.

„Рибата е ценна храна, важен източник на протеини. За около три милиарда души тя е ключов източник на протеини“, заяви Веселина Кавръкова.

На въпроса какво може да направи ЕС за по-умното управление на рибните залежи, Кавръкова отговори:

На много нива, ЕС е начело на световните усилия за подобряване на управлението на рибарството и борбата с незаконния риболов.

С този доклад и неговите резултати WWF призовава европейските лидери да увеличат усилията си в тази насока.

А ето и какво от WWF съветват потребителите на риба в европейските страни:

Да избират рибата, която консумират, така че с решението си да не вредят на живота в океаните и да пазят поминъка на хората, които се занимават с риболов в най-бедните държави по света.

За целта в много държави членки на ЕС бяха издадени наръчници с препоръки към потребителите. Природозащитната организация насърчава европейските потребители да купуват устойчива морска храна, в съответствие с препоръките на наръчника на WWF - Рибен буквар 2.0, достъпен и на български на http://riba.wwf.bg/, кактто и да приемат рибата като деликатес, а не като ежедневна храна. Нещо, което все още е така в страна като България, която е далеч назад в консумацията на риба в ЕС.

Доклада на учените от Университета в Кил, Германия за световното потребление на риба и изводите за ЕС, който е най-големия потребител на рибни залежи в света, и като такъв има шанса да спомогне за умното управление на океанските залежи.

Консумацията на риба в т. нар. „Глобален север“ въздейства върху условията на живот на хората в развиващите се страни, които зависят до голяма степен от рибата.

Развиващите се държави вече играят основна роля в снабдяването на световния пазар с риба. Около 61% от всичкия износ на риба идват от страни от т.нар. „Глобален юг“. В същото време, зависимостта им от морска и океанска риба като основен източник на храна и протеин, е много по-висока, отколкото в развитите страни.

„Населението на света непрекъснато се увеличава, също както и нуждата от риба. Да се окажат с по-малко риба за хващане, би било катастрофално за 800-те милиона души, които зависят от нея като основен източник на храна и доходи“, посочват от WWF.

Тъй като Организацията на обединените нации (ООН) има за цел премахване на глада до 2030 г., WWF се обръща към вземащите решения с настояването да се даде приоритет на подобряването на управлението на рибарството, като ключова част от плана за действие за подсигуряването на ценните морски ресурси за бъдещите поколения, нещо което вече се случва на ниво Европейски съюз.