Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
От началото на финансовата криза през 2008 година над трилион и половина евро от парите на данъкоплатниците са използвани за спасяването на закъсали банки в Европа, пише Сол Вила от "Transnational Institute", независим изследователски център, признат и на европейско ниво. Според него мерките в помощ на финансовите институции често са смятани за политическa работа, но те също така са и процъфтяващ бизнес, а нови случаи на проблеми има всеки месец. Институтът публикува анализ за това кой и как се е въползвал от съставянето на спасителните пакети. В доклада се почертава ролята на големите одиторски фирми - "Ърнст енд Янг", "Прайс Уотърхаус Купърс", "Делойт" и "Кей Пи Ем Джи" и кръг от по-малки компании, които участват в съставянето на най-важните планове. Но дори когато консултантите са дали неточни или недобри съвети в разпределението на помощта и това е довело до нарастването на загубите за съответната държава, няма никакви санкции. Една от възможните причини е практиката водещи консултанти да заемат позиции в европейските институции и обратно. Другата е, че правителствата и институциите нямат реална алтернатива. Усложняването на финансите, разпространеното схващане, че саморегулацията е най-добрият модел и фактът, че все повече се разчита за формулрането на законодателството на наднационално ниво, оставят кабинетите без възможност за действие при проблеми. Централизацията на надзора и вземането на решенията от страна на Евроейската централна банка затвърждава идеята, че европейпските банки трябва да бъдат спасявани с парите на данъкоплатците. Освен това ЕЦБ разчита на фирмите за неща като стрес тестовете, което още повече засилва зависимостта от тях, се казва в доклада.
С голямо мнозинство латвийският парламент прие законопроекта търговското споразумение споразумение с Канада. Така Латвия стана една от първите членки на Еврозъюза, която е приключила процедурата по ратификация на договора.Латвийското министерство на външните работи посочва в съобщение, че прилагането на споразумението ще предостави редица практически преимущества за местните износители - например те ще могат да участват в канадския пазар на услуги и ще имат достъп до обществените поръчки в Канада.Споразумението предлага отпадане на 99% от митата между страните и предвижда режим на предварително действие, т.е. ще може да се прилага още преди да бъде ратифицирано от всички държави в Европейския съюз.
