Ще остане ли Кипър последната "стена" в Европа
публикувано на 01.03.17 в 19:21
-
Репортаж на Ирина Недева от Република Кипър и от Северен Кипър
Update Required
To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.
Оптимизмът струеше от отвсякъде. На поредния кръг от преговорите в Женева между президента на Република Кипър Никос Анастисиадис и на лидера на кипърските турци Мустафа Аканжъ за първи път беше и председателят на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер. Две седмици след това картината отвътре изглежда различна.
Още в самолета предполагаемото заглавие на репортажа “Преди падането на последната стена в Европа” започна да избледнява. Започнах да се чудя кое е по-точното определение "замразен" конфликт или "замразен мир" за ситуацията тук.
Когато стъпвам в южната част на столицата Никозия вместо надежди от вече редовните преговори по конкретните детайли на обединението на Кипър, подновени след множество изпитания, първото, което чувам са опасения. Като това на шофьора на таксито, с което пътувам към Външното министерство на Кипър.
Няма да намериш някой, политик или обикновен кипърец, който да каже, че е против. Това ме предупредиха колеги журналисти. Тънкостта е в премълчаното. Всички са за, а разликата идва от това какво се добавя след - “Да, но”... дали се поставят нереалистични условия например, нещо което умело използват крайните националисти.
В отговор на въпроса защо е толкова трудно и какво може да направи ЕС в тази ситуация, говорителят на правителството Никос Христолидис коментира:
Когато стъпвам в южната част на столицата Никозия вместо надежди от вече редовните преговори по конкретните детайли на обединението на Кипър, подновени след множество изпитания, първото, което чувам са опасения. Като това на шофьора на таксито, с което пътувам към Външното министерство на Кипър.
Къде беше вашата къща преди 1974 година?
- В Морфу, близо до първото селище, което идва малко след това което сега е границата с турската част.Близо 70 годишният пенсионер, кипърски грък, който по времето на турската инвазия в северната част на острова през 1974 година емигрира, за да работи в Гърция, споделя, че според него кипърските турци търсят повод да спрат преговорите. Казва, че вече не им вярва. А на въпроса, той иска ли обединение - отговорът е този.
- Искам да, Но..
- Ще се върнете ли в къщата ви в Морфу?
- Стига да се договорят добре....
Няма да намериш някой, политик или обикновен кипърец, който да каже, че е против. Това ме предупредиха колеги журналисти. Тънкостта е в премълчаното. Всички са за, а разликата идва от това какво се добавя след - “Да, но”... дали се поставят нереалистични условия например, нещо което умело използват крайните националисти.
В отговор на въпроса защо е толкова трудно и какво може да направи ЕС в тази ситуация, говорителят на правителството Никос Христолидис коментира:
Преговаряме вече 22 месеца и до момента бяхме постигнали обещаващ напредък - постигнахме съгласуване по ключови въпроси и то по неща, които ще удовлетворят не само кипърските гърци, но и кипърските турци.
Това трябва да е win-win процес, казва още Христолидис, подчертавайк,и че за първи път на масата на преговорите ЕС има специален представител в лицето на Юнкер:
Трябва да отбележа, че това е важно, когато дискутираме въпроси от естеството на ЕС. Защото всяко решение на кипърския проблем трябва да е в контекста на ЕС. Така че, това е първият момент от 2004 насам, в който имаме активно участие на ЕС и ние вярваме, че ЕС може да е отговорът на много от въпросите, които ни разделяха досега
Какво точно означава за република Кипър членството в ЕС и какво прави ЕС за да намали разликите между северен Кипър и южен Кипър така, че когато бъде постигнато съгласие за параметрите на обединението да няма съществени разлики е въпросът, който поставям на Георги Маркополитис - ръководител на Представителството на ЕС в Никозия.
В република Кипър действат всички фондове на ЕС , кохезионен, социален, оперативни програми за развитие и общата сума е 1, 3 милиарна евро за периода 2014- 2020.
Единствено Турция признава Северно кипърската република като държава. ЕС, не признават съществуването на държава на територията на северен Ккипър, но
Въпреки че първият знак за смразяването беше отсъствието на ръкостискане в последния ден от преговорите, а вече за втори четвъртък редовните от 22 месеца разговори между президента на кипърските гърци Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ не се проведоха на прирачното летище на Никозия, което сега е в буферната зона под охраната на ООН.
Как възприемат този застой в преговорите кипърските турци - тръгвам на север, за да разбера това.
Северната част на Никозия. Преминали сме буферната зона, където войницте на ООН обитават някога най-луксозния хотел на столицата Ледра палас. Показала съм личната си карта, която като всички документи за идентичност на страни от ЕС отварят достъпа през двата реципроцчни гранични пункта. Мога да премина лесно от република Кипър на север, но не мога с документ от ЕС да вляза в южната част на Кипър, ако първото ми влизане е било през северната, непризната като държава част, отделена след турската окупация на острова през 1974г. По същия начин кипърските гърци удържат както мигрантите, така и многобройните заселници от континетална Турция, които пребивават в северната зона, от преминаване на юг.
На първо място това е помощта която даваме едновременно на Република Кипър където живеят кипърските гърци и на Северен Кипър, които определяме като зони извън контрола на правителството. Като помощ за икономическо и социално развитие говорим за сериозна помощ тъкмо за кипърските турци, така че когато се обединят да бъдат несъществени разликите за да влязат с пълна скорост в ЕС. Надяваме се това да стане когато се намери решение в преговорния процес и това да е скоро.Казва ръководителя на Представителството на ЕС в Никозия. На практика целият остров е част от ЕС, но северната част е в състояние на суспендирано следване на правилата известни и от нашия процес на присъединяване така нареченото AQUI.
В република Кипър действат всички фондове на ЕС , кохезионен, социален, оперативни програми за развитие и общата сума е 1, 3 милиарна евро за периода 2014- 2020.
А за северната част от Кипър от 2006 година има програма която се казва финансова помощ за общността на кипърските турци и тя е около 3-35 милиона евро на година за развитие на общността на кипърските турци.
Единствено Турция признава Северно кипърската република като държава. ЕС, не признават съществуването на държава на територията на северен Ккипър, но
Ние признаваме лидера на кипърските турци, на гражданите, на гражданските организации, търговската камара, профсъюзите и т.н. С тях работим...Представителят на ЕК е оптимист и смята, че прекъсването на преговорите в момента е временно.
Въпреки че първият знак за смразяването беше отсъствието на ръкостискане в последния ден от преговорите, а вече за втори четвъртък редовните от 22 месеца разговори между президента на кипърските гърци Никос Анастасиадис и лидера на кипърските турци Мустафа Акънджъ не се проведоха на прирачното летище на Никозия, което сега е в буферната зона под охраната на ООН.
Как възприемат този застой в преговорите кипърските турци - тръгвам на север, за да разбера това.
Северната част на Никозия. Преминали сме буферната зона, където войницте на ООН обитават някога най-луксозния хотел на столицата Ледра палас. Показала съм личната си карта, която като всички документи за идентичност на страни от ЕС отварят достъпа през двата реципроцчни гранични пункта. Мога да премина лесно от република Кипър на север, но не мога с документ от ЕС да вляза в южната част на Кипър, ако първото ми влизане е било през северната, непризната като държава част, отделена след турската окупация на острова през 1974г. По същия начин кипърските гърци удържат както мигрантите, така и многобройните заселници от континетална Турция, които пребивават в северната зона, от преминаване на юг.
Според Фикри Торос, председател наТърговско промишлената камара на кипърските турци, последният шанс за решение не е изпуснат, въпреки че повече от седмица на практика процесът е замразен:
Не, абсолютно не. Това, което се случи преди седмица е злощастно, разочароващо и идва в много лошо време по една проста причина, но въпреки това съм оптимист. Лошо е обаче, защото в дъното на целия конфликт от 1963-а е опитът да се присъедини Кипър към Гърция, нещо което е предложено от православната църква през 1950 година и което сега определени парламентарни сили възкресиха в кипърския парламент с резолюцията да се отбелязва специално т.нар. Еносис в училищата. Това доведе до огромна загуба на доверие от страна на кипърските турци.
За загуба на доверие към отсрещната страна може да се говори отново и от двете страни и това е тъжният извод от последната седмица. Проф. Ахмет Сьозен от East Mediterranean University във Фамагуста може да направи сравнение с периодите когато сам е бил в преговарящите екипи като съветник на Мустафа Акънджи. Освен пистата на взаиотношенията между лидерите трябва да отчитаме настроенията на хората,
Според председателят на търговската камара Фикри Торос - откриването и експлоатацията на газ намерен покрай бреговете на Кипър създава предпоставки за сътрудничество защото Турция няма да може да го използва без решение на кипърския проблем.
За кипърските турци, решението да се чества някогашния референдум за присъединяване към Ггърция от 1950 година е травма и болка на много от кипърските турци, защото според тях точно заради него започва разделението и някои от тях стават жертви на насилие. Така че те имат съвсем различно разбиране за това какво е Еносис.Как тогава кипърските турци, които са за обединение продължават да са оптимисти?
Според председателят на търговската камара Фикри Торос - откриването и експлоатацията на газ намерен покрай бреговете на Кипър създава предпоставки за сътрудничество защото Турция няма да може да го използва без решение на кипърския проблем.
Според министъра на външните работи на Кипър Йоанис Касоулидис турската страна използва казуса с Еносис, за да отлага процеса, тъй като през април в Турция предстои референдум по конституционните реформи предложени от Ердоган и дотогава никой не иска да губи популистки гласове.
Освен от военни, границата е охранявана символично и със знамена - съответно турското срещу гръцкото и флага на Северен Кипър, признат като държава единствено от Турция срещу знамето на Република Кипър, призната и сувереннна държава, член на ЕС. В столицата Никозия границата минава през кварталите, улиците и дори по крепостната стена, построена през Средновековието от венецианците.
От двете страни на стената в Кипър времето е различно - 100 метра и 1 час разлика. Въпреки този вечен повод за подраняване или закъснения, въпреки политиците и техните преговори, кипърските гърци и кипърските турци гледат с надежда напред.
Чувам го от колеги, от политолози и от анализатори.
Имам и любопитния шанс да го чуя даже от хора, които говорят на български.
Като бай Осман Тахир, председател на клуба на българските турци в северната част на Никозия, където отивам след като чакам на дълга опашка за граничен контрол от туристи, любопитни да минат от другата страна на стената. Бай Осман е начело на самоорганизирата общност от български турци, дошли в Северен Кипър, след като напускат Б-я по време на Възродителния процес.
Надежда чувам и от кипърския грък - политика Стефанос Стефану, говорител на комунистическата партия на република Кипър, втората по големина партия в момента, който пък е учил в България през 80-те години на ХХ век.
Оптимизъм има и в думите на младата преподавателка Нюлюфер Тюрксус, която идва като тийнейджър от България в Кипър, по-късно завърша университет в Холандия а сега преподава в Източно Европейския университет във Фамагуста.
Ангажираност и надежда има и в думите на писателя Христос Хаджипапас - кипърски грък, учил в Б-я и женен за българска поетеса.
Ако Кипър успее да се обедини мирно, ще си е струвало дългото време - убедени са всички. Защото ще стане пример - прецедент, модел, за преодоляване не само на вътрешни различия, но и на такива, провокирани от сериозни външни интереси. А европейският хоризонт може да е само от полза за това.
От двете страни на стената в Кипър времето е различно - 100 метра и 1 час разлика. Въпреки този вечен повод за подраняване или закъснения, въпреки политиците и техните преговори, кипърските гърци и кипърските турци гледат с надежда напред.
Чувам го от колеги, от политолози и от анализатори.
Имам и любопитния шанс да го чуя даже от хора, които говорят на български.
Като бай Осман Тахир, председател на клуба на българските турци в северната част на Никозия, където отивам след като чакам на дълга опашка за граничен контрол от туристи, любопитни да минат от другата страна на стената. Бай Осман е начело на самоорганизирата общност от български турци, дошли в Северен Кипър, след като напускат Б-я по време на Възродителния процес.
Надежда чувам и от кипърския грък - политика Стефанос Стефану, говорител на комунистическата партия на република Кипър, втората по големина партия в момента, който пък е учил в България през 80-те години на ХХ век.
Оптимизъм има и в думите на младата преподавателка Нюлюфер Тюрксус, която идва като тийнейджър от България в Кипър, по-късно завърша университет в Холандия а сега преподава в Източно Европейския университет във Фамагуста.
Ангажираност и надежда има и в думите на писателя Христос Хаджипапас - кипърски грък, учил в Б-я и женен за българска поетеса.
Ако Кипър успее да се обедини мирно, ще си е струвало дългото време - убедени са всички. Защото ще стане пример - прецедент, модел, за преодоляване не само на вътрешни различия, но и на такива, провокирани от сериозни външни интереси. А европейският хоризонт може да е само от полза за това.
Още европейски новини: www.euranetplus-inside.eu
Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!