От всички страни в ЕС само в Люксембург и България няма специално законодателство, което урежда статута на жестомимичния език

Материал на Мария Костова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Комисията по заетост и социални въпроси на Европейския парламент разгледа проектодоклад по изпълнението на Европейската стратегия за хората с увреждания. Подобни документи следва да се вземат предвид при по-нататъшното разработване на редица актове, регламенти и препоръки, както и при дискутирането къде да се насочат средства. Тоест от стратегия се превръща в действие със съответните форми на решения, които се прилагат в Европейския съюз.

Отдавна евродепутатът Георги Пирински, който е член на тази комисия, алармира, че много хора се сблъскват с невидими прегради в ежедневието си:

Стратегията е от много важните елементи от документа за европейския стълб за социални права с неговите 20 принципа, който представлява една широка програма.

Това може да се илюстрира с конкретен проблем, заяви Пирински и даде за пример организирана от евродепутатка без говор и слух организира активна конференция в пленарната зала за жестомимичния превод и език през септември м.г.

Само в две страни в Европейския съюз - Люксембург и България - няма специално законодателство, което урежда статута на жестомимичния език и според Пирински това говори за недостатъчна чувствителност към един болезнен проблем. От БСП внесоха такъв проектозакон, но:

За съжаление вместо да стане първият законодателен акт на новия парламент, проектът се сблъска с познатото политическо противопоставяне

За жестомимичния език няма директива, обясни Пирински:

Едно национално събрание не само по задължение, а и по убеждение трябва да върви в крак с това, което хората очакват

Пирински смята, че по подобни теми би трябвало да се търси консенсус. Както и че по време на българското председателство на Съвета на Европейския съюз страната ни може да помогне да се тласка напред документ като Стратегията за хората с увреждания, за да влиза в дневния ред на съответните заседания и да се готвят конкретни предложения за решения.

Наред с класическата бедност набира скорост и понятието "нова бедност":

Бедност и духовна и от гледна точка на самочувствие на европейския гражданин че живее в съюз, който работи за него, че има достатъчно възможности да си осигури добър живот за него и децата му. Става въпрос и за обратния процес на кохезията и в чисто психологически аспект - чувстваме ли се приобщени в общество, в което думата солидарност не е сътресение на въздуха, а има нещо реално зад нея.

Още европейски новини: www.euranetplus-inside.eu