19.04 EVRANET + Komandirovani rabotnici

По време на европредседателството България пое отговорната задача - да довърши преговорите с евро парламента за директивата за командированите работници. Директива бе отворена за ревизия от Европейската комисия преди 3 години, когато за първи път законодателна инициатива раздели интересите на Източна и Западна Европа, на работодатели и синдикати и предизвика вътрешно политическо напрежение.

"Това е истински проблем. Става въпрос за това да няма второкласни работници, за достойнство на условията на труд и за справедливост. Видяхме, че това е голям политически проблем. Трябваше да го направим по социални причини, по икономически причини, но и по политически причини. Защото това, което видяхме в държавите-членки, беше, че хората вече не се доверяват на функционирането на вътрешния пазар. Те казаха, че става дума за социален дъмпинг,че той не действа по справедлив начин. "

, каза еврокомисарят по заетост, социални въпроси, умения и трудова мобилност Мариан Тейсен.

Инициативата за реформа на системата за командированите работници поведе Френския президент Еманюел Макрон. Той бе особено настоятелен по темата и по време на посещението си в България през август 2017 година. В основата на промените стои еднаквото заплащане за еднаква работа на едно и също място на работниците.

В началото на март Българското председателство на Съвета на Европейския съюз договори балансирано пакетно предложение за споразумение в преговорите с Европейския парламент и Европейската комисия за преразглеждане на Директивата за командироване на работници.

Това е едно от най-тежките досиета по време на българското Европредседателство, каза евродепутатът от групата на Европейската народна партия Андрей Новаков:

Един от успехите, който също можем да кажем, че бе постигнат от българското Европредседателство е, че българите в парламента се обединихме около националната си позиция. Аз самия, заедно и с подкрепата на други колеги внесох повече от 200 поправки, така че доколкото се можа да балансираме.

Новите елементи на преразгледаната директива ще се прилагат и за транспортния сектор, НО след като влезе в сила съответното секторно законодателство, включено в пакета за мобилност. Дотогава за този сектор ще останат в сила разпоредбите на директивата от 96-та г.

Изключването на транспорта от преговорите беше едно от основните искания на няколко държави-членки, включително Полша, Румъния и Испания.

"Испания и други държави не искаха сега да включат в пакета за командироване на работниците всичко свързано с транспорта. Искаме да имаме специален закон. Не можем да имаме едни и същи правила за работниците, които са командировани в друга страна от Европейския съюз за една година, и за шофьорите на товарни автомобили, които превозват товари в продължение на три или четири дни "

, посочи евродепутатът Вероника Лопе от Европейката народна партия.
Спорове имаше и относно продължителността за командироването.
Да не бързаме да обявяваме победата още днес, защото все още има стъпки, по които трябва да се работи. Подходът, който поставихме заедно трябва да се потвърди от различни институции, предупреди евродепутатът Елизабет Морен Шартие на 1 март в София. Още според Андрей Новаков:

Но до май месец, когато ще гласуваме тази директива основните пречки ще бъдат именно в преговорите между отделните докладчици за това колко от измененията и допълненията да влезнат в докладите и колко от предложенията, които са по-спорни да отпаднат.

Какъв да бъде периода, в който да влязат в сила промените в директивите също беше дебатирано. В крайна сметка държавите членки ще имат 2 години да транспонират директивата.