Нужен е цялостен подход срещу фалшивите новини в новата медийна среда

Ирина Недева, Ханс-Вилем Дюн и Хенри Колис за борбата срещу фалшивите новини

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Фалшивите новини са вид мистификация, умишлено разпространение на неверни слухове устно, чрез новинарски или социални медии, с цел подвеждане на аудиторията, като авторите им получават финансови или политически облаги. Разрастването на това явление доведе до дебати за европейска директива, която може да наложи контрол върху потребителското съдържание. В това, обаче, мнозина съзират заплаха за свободното изразяване в интернет.

Представителството на Европейската комисия в София покани експерти за по-точно определяне на проблема и възможностите за намиране на правилното решение.

Председателят на Управителния съвет на българската секция на Асоциацията на Европейските журналисти Ирина Недева описа ситуацията в България и посочи трудностите в процеса на противодействие, като добави:

Това, което за нас е важно, е необходимостта от подход, който да включва всички, които са засегнати от променената медийна среда и променения модел на комуникация в днешно време - не само традиционните медии, не само гражданските журналисти и блогърите, но и рекламодателите, и публичните власти, и националните държави, и Европейската комисия, и самите социални мрежи и онлайн платформите.

До същия извод са стигнали и във Великобритания, стана ясно от изявлението на Хенри Колис, заместник - директор "Проекти за сигурност и отбрана" в кабинета на британския премиер:

Изправени сме пред задачата да се справим с дезинформацията, която вреди на обществото. Нашето определение за дезинформация е невярна информация, която се разпространява умишлено, за да нанесе щети, без оглед на това кой я разпространява. Правителството е длъжно да отговори адекватно на тази заплаха. Решението, което предлагаме, е всеобхватен отговор спрямо заплахата, но така също и спрямо податливостта на обществото. Основните средства, с които разполагаме, са законодателството, данъчната политика, регулациите и комуникациите.

Председателят на правителствения Съвет за киберсигурност в Германия Ханс-Вилем Дюн бе категоричен, че заплахата трябва да бъде осъзната на всички нива:

Трябва да пренесем дискусията на управленско ниво - важно е министрите и депутатите да вникнат в проблема. Вторият голям проблем е, когато става дума за фейсбук и съвременни комуникации, че имаме "битка за таланти" или казано иначе - нямаме достатъчно кадри в тази област. Няма адекватни програми в образованието, а подготовката трябва да започне още от основното образование?. Друг не по-малко важен аспект е разпознаването. Трябва да можем да разберем кой е "нападателят зад компютъра." Когато говорим за фалшиви новини, трябва да сме наясно точно откъде идват те. Именно затова ни е нужен научен ресурс, инструменти за разпознаване и възпиращи механизми.

След показателния пример с твърденията за отровена вода в София, български адвокати настояха за промени в законите срещу разпространението на фалшиви новини свързани с на имиджа на компаниите. Освен мерките от страна на властите обаче, всеки може да издигне собствена "защитна стена" срещу фалшиви новини, спазвайки няколко правила: да проверим източника, да не се подвеждаме от заглавието - често то е сензационно, но в публикацията пише друго, да видим дали има подписан автор и какви са неговите източници, както и датата на публикацията.