Държавите от Централна и Източна Европа настояват новият Европейски Парламент да заложи на повече програми за икономическо и социално сближаване

Обобщение на Мира Стефанова

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В момента, пътуване с влак от Талин до Констанца продължава 3 дни. Същото разстояние - от Гьотеборг до Барселона - се изминава за един ден с влак. С кола това пътуване е осем часа по-кратко, в сравнение с придвижването в нашата част на Европа, казва полският президент Анджей Дуда. Според него това влияе негативно върху икономическото развитие на държавите от Централна и Източна Европа. Позиция, споделяна и от президента на Унгария Янош Адер:
Ние не сме виновни, че през 90-те години на миналия век инфраструктурата в нашия регион не беше на нивото на държавите в Западна Европа. Постигнахме много след като се присъединихме към Европейския съюз, но за това кратко време не успяхме да изравним разликите.
А те продължават да съществуват, смята и президентът на Хърватия Колинда Грабар-Китарович:
За съжаление, това разделение в Европа, което използваме като географско понятие, все още съществува. И то не само по отношение на инфраструктурата ни. Това разделение все още го има в мисленето.
Как новите европейски институции да намалят различията между Изтока и Запада? Едно от възможните решения посочва унгарският президент Янош Адер:
Важно за бъдещето на Европа е развитието на инфраструктурата да е на преден план. Това трябва да бъде приоритет за Европейския съюз без значение дали става въпрос за енергетика или транспорт.
Затова държавите от региона настояват новият Европейски Парламент да заложи на повече инициативи и програми за икономическо и социално сближаване. А то минава през развитието на инфраструктурата. Според изчисленията на различни експерти, на Източна Европа ще са й необходими 500 млрд. евро, за да изравни разликите в инфраструктурата си със Западна Европа. Според полският президент Анджей Дуда Европа трябва да заложи на инвестиционна политика на сближаване:
В последните години похарчихме 150 млрд. евро от европейските фондове за инвестиции в транспорт в нашия регион. Очаква се тези високи нива да се запазят и през 2030 година да достигнат до 165 млрд. евро за пътища, 100 млрд. евро инвестиции в железопътни линии, 30 млрд. евро за развитие на морския транспорт и 11 млрд. евро за въздушна инфраструктура. Подобна е ситуацията и в енергийната област. В сектор телекомуникации ще са необходими инвестиции от 160 млрд. евро. Тези огромни суми показват тежестта на предизвикателствата, пред които са изправени държавите в региона.
Централна и Източна Европа разчита и на регионално сътрудничество, чрез инициативи като "Три морета“. В проекта участват 12 държави-членки на Европейския съюз между Балтийско, Черно и Адриатическо море. Те учредиха и инвестиционен фонд, който ще търси финансиране за 50 регионални проекта:
Искаме икономическо развитие. Искаме гражданите на нашите държави да имат същите възможности и стандарт на живот, както и в останалата част на Европа. Вярвам, че всички проекти, ще бъдат финансирани от Европейския съюз и ще доведат до икономическо развитие на нашите страни, казва Колинда Грабар-Китарович.