Борбата с климатичните промени - приоритет пред новата Европейска комисия. Предизвикателствата пред новата бюджетна рамка на Евросъюза

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейският парламент призовава за намирането на решение относно следващия дългосрочен инвестиционен бюджет на ЕС и предупреди за риска от прекратяване на финансиране на европрограмите. Все повече са гласовете на скептиците за постигане на споразумение за следващата многогодишна финансова рамка. Тя трябва да защити традиционните програми, но и да отговори на основните предизвикателства - като изменението на климата, миграцията, цифровизацията и отбраната.
Европейският парламент, Европейската комисия и държавите-членки нямат общо становище за размера на вноската за многогодишния бюджет 2021-2027. Докато Европарламента иска вноската да е 1,3 % от Брутния национален продукт, някои членки, сред които и Германия, настоя за 1 процент, Европейската комисия предложи бюджет с 1,14 % вноска.

Еврокомисарят по бюджет и администрация Йоханес Хан настоя:

"Всички институции обаче трябва да търсят компромис. Трябва спешно да напреднем по отношение на преговорите, а не да се окопаваме в позициите си. Не можем да избягаме от реалностите - Европейският съюз ще загуби много средства заради Брекзит, така че са предвидени спестявания в кохезионната политика и в Общата селскостопанска политика."

Бъдещата Многогодишна финансова рамка трябва да бъде приспособена за новите приоритети, като управлението на миграцията изисква цялостен подход, посочи Тyти Тупурайнен, от името на Финландското председателство на Съвета на ЕС. Тя заяви готовността преговорите в Съвета за бъдещия бюджет да приключат до края на годината и отчете:

"Едно от основните предизвикателства в наше време е изменението на климата и в момента тенденцията е към влошаване, ако не ускорим усилията си. Много гласове и преди всичко гласът на младите хора ни призовават да направим повече и Многогодишната финансова рамка ще изиграе много важна роля в това отношение."

Мнение, с което се съгласи еврокомисарят Йоханес Хан:

"Европейският съюз трябва да дава добър пример и да изпълни ангажимента си по споразумението от Париж и затова ние искаме 25 % от многогодишния бюджет да бъде посветен на мерки в областта на климата - някъде около 320 милиарда евро да бъдат за климатични мерки. Всеки таван по-висок от 25 % ще изисква да правим труден избор,като например Социалният фонд, Еразъм, граничната охрана няма да получат такова увеличение."

Евродепутатите обаче не са единни в позициите си за бъдещото преразпределение на средствата.

Ян Олбрихт от Европейската народна партия настоя:
"Традиционните политики, като "Еразъм +" и "Хоризонт 2020" не трябва да стават жертва на механичното пренареждане на приоритетите."

Размус Андрезен от групата на Зелените:

"Ако съкращаваме бюджета и увеличаваме различията на нашия континент - ще има по-малко пари за бърз интернет, за климатични изменения - все още много средства се харчат за подкрепа за общата селскостопанска политика, вместо масово земеделие и производство."

Марко Дзани от Групата "Идентичност и демокрация":

"Новата финансова рамка е изпълнена с безкрайно много условия, което на практика прави този бюджет недемократичен, тъй като отпускането на средствата по фондовете се оставя на усмотрението на някой служител в Брюксел."