Защо етническите и културните малцинства в Европа се нуждаят от защита

Приблизително 8% от гражданите на Европейския съюз принадлежат към малцинства, а около 10% говорят регионален или малцинствен език, показват данни, цитирани в резолюция на Европейския парламент. Те още веднъж потвърждават разбирането, че Европа е мозайка от култури, езици, религии и традиции, обединяващи хора с общи ценности. Общо е и разбирането, че всички европейски граждани трябва да могат да говорят на майчиния си език на улицата или на други обществени места, без страх. Терминът „малцинство“ обаче все още няма общоевропейска правна рамка. Определения за него съществуват в редица международни документи, но не и дефиниция. В това, може би се крие и причината различните държави да използват и разнообразни подходи към понятието „малцинство“. Така например, в Германия само изброяват етническите или езиковите малцинства като датчани, лужичани, фризи, синти, цигани. В страни като Белгия, но и в държави извън ЕС, каквито са Русия и Молдова, пък се дава обща дефиниция на малцинство, без да се изреждат кои етническите и езикови общности попадат в него.

По сходен начин е решен и въпросът с финансирането на общностите с цел опазване на националното им самосъзнание, културата и езика им. Поединичното решаване на този казус от всяка една държава обаче предпоставя и немалко проблеми. Поражда и несигурност сред общностите, развиващи дейност по съхраняване на културата и традициите си.

В България съществува правна рамка, с която изрично се определят равни права за хората, независимо от тяхната народност, раса, религия, социален произход. В пълномощията на министъра на външните работи пък влиза защитата на българските национални малцинства в чужбина. Все още обаче общностите ни зад граница изпитват затруднения при осигуряването на средства за своята дейност. Журналистът Йосиф Давидов от вестника на българите в Испания „Нова дума“, твърди, че финансовата помощ към българските медии в чужбина е важна, но не просто с оглед нейното осигуряване, а и по отношение на целите, които се поставят с нея. 

„Всеки българин в Испания, в Мадрид, с бизнес – бар или работилница, може да извади 50 000 евро и да ги даде, а държавата ни отказва. Румъния, тъй като издаваме и румънски вестник, има министерство за диаспората. То всяка година, след проведен конкурс, отпуска между 10 000 и 15 000 евро субсидия за румънските медии зад граница“.

В Хърватия, също член на ЕС, държавата финансира малцинствата и тяхната дейност. Диана Гласнова издава в Загреб списанието „Родна реч“, на български и на хърватски, за нуждите както на българите там, така и на хърватите.

„Искаме да обясним на хърватите кои сме ние, коя е България. Иначе как да се проявява уважение към едно малцинство, ако то не е познато. Затова пишем и на български, и на хърватски, с което сме уникални. Сега, на практика, нашето списание го чете и хърватският президент, и министрите в правителството им, а вече четвърта година то се откупува от Конгресната библиотека във Вашингтон. Финансира се изцяло от хърватската държава. И така е за всички национални малцинства в Хърватия“.

С цел да се уеднаквят и подобрят условия на националните и езиковите малцинства в Европа, преди година, на 13 ноември, ЕП гласува резолюция, с която призова ЕК да изработи т.нар. минимални стандарти за малцинствата в ЕС. Гарантирането на равни възможности на малцинствените общности да участват в политическия и социалния живот е един от тези стандарти, или подкрепата на знанията и уменията им за опазване и развитие на културното наследство, включително чрез създаването и поддържането материални културни фондове. Поощрява се също използването на малцинствените езици в медиите и лицензиране на медийни услуги на малцинствени групи. Посочват се още теми като достъп до образование на майчин език и на официалния език на държавата, в която живеят хората, премахването на административните и финансовите пречки, които биха осуетили езиковото многообразие и които могат да възпрепятстват присъединяването на малцинствата към пълния спектър от професии, упражнявани в дадена държава. На ход е Европейската комисия, чийто председател Урсула фон дер Лайен в програмната си реч още преди назначаването ѝ на поста, заяви, че ще отстоява върховенството на закон за всеки един гражданин на Евросъюза, както и че това е в центъра на нейната визия за един Съюз на равенство, толерантност и социална справедливост.