Източна Европа се наложи: ядрената енергетика да е част от новата "зелена" икономика на ЕС

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

„Решени сме да се справим с промените в климата и да превърнем това предизвикателство във възможност за Европейския съюз.“ Тази амбициозна заявка даде новата председателка на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен още със стъпването си в длъжност. До 2050 г. Европа трябва да се превърне в първия климатично неутрален континент. За целта през март ще бъде предложено ново законодателство, а в средата на годината ще се обявят и по-амбициозни от сегашните цели за намаляване на парниковите емисии до 2030 г. от сегашните 40 процента до най-малко 50 на сто. Предвижда се също създаването на фонд за зелени инвестиции и преход от сегашните горива към екологично чиста икономика, както и механизъм за облагане на замърсяващия внос.

Тези намерения обаче не успяха веднага да спечелят източноевропейците, които се страхуват, че инвестициите в ядрени и въглищни проекти няма да бъдат приети за „зелени“ и съответно ще бъдат ощетени във финансирането по обявения от Фон дер Лайен „механизъм за справедлив преход“. "Наясно сме, че не всеки започва от една и съща отправна точка, наясно сме, че някое страни-членки трябва да изминат по-дълъг път, както и че за някои региони и сектори ще бъде по-трудно да се адаптират. Затова обсъждаме мерки в подкрепа на хората, компаниите и регионите, които трябва да въведат радикални промени", обяви Фон дер Лайен.

Това не успокои Полша, Чехия и Унгария. В ролята на говорител на трите страни влезе унгарският премиер Виктор Орбан, който намекна, че компромис е възможен, ако ЕС се съгласи, че ядрената енергетика също ще играе ключова роля в новата „зелена“ политика. Много по-директен е чешкият министър-председател Андрей Бабиш, който предупреди Западна Европа: "Би трябвало да знаят, че ако преминем към климатичен неутралитет веднага, те ще останат без ток."

Защото Чехия изнася електроенергия от атомните централи Темелин и Дуковани, а зелената сделка застрашава финансирането на разширяването им. Видимо доволен Бабиш заяви след срещата на върха през декември: "Най-накрая успяхме да впишем ядрената енергетика в документа. Всички я отричат, а същевременно разчитат на нея. Наложих се, защото това е единствената възможност за Чехия да постигне въглероден неутралитет."

Еманюел Макрон, президентът на ядрена Франция, демонстрира разбиране: "Трябва да намерим правилните механизми за прехода към въглероден неутралитет. Всяка страна трябва да изгради своя преход, т.е. става дума за национални решения, макар и в рамките на международна стратегия. Ясно е, че страните, които разчитат изцяло на въглищата, няма да могат да се откажат от тях от днес за утре. Преходът на всяка държава е индивидуален, но стратегията ни е наднационална. В този смисъл ядрената енергетика може да бъде част от енергийния микс. Повече от 60 процента от енергията във Франция идва от ядрените централи. Междуправителствената експертна група по климатичните промени призна, че ядрената енергия може да е част от прехода", заяви Макрон.