Новата индустриална стратегия и развитието на малките и средни предприятия през 2020

 Нова индустриална стратегия и поредица от други стратегически документи се очакват да бъдат приети тази година, те са следствие от зеления курс, по който трябва да поеме Европейския съюз. Изключително важно е, че като приоритет се залага на образованието и на иновациите, каза българският евродепутат и зам.- председател на групата „ Обнови Европа“ Искра Михайлова. Новата индустриална стратегия ни е необходима заради конкурентоспособността на европейската икономика и възможността максимално да се използват технологиите:

Да се търсят ресурси, които се базират на кръговата икономика т.е максимално ефективно да се използва всеки ресурс. Да се използват иновативни технологии, които да дадат по-висока –ефективност, да се минимилизира използването на енергия, за да можем да направим по- евтино производството на стоки в Европейския съюз и да се гарантира в производството участие на работници, които са добре квалифицирани, с модерни знания и умения, които да могат да работят в дигитална среда и които ще доведат до висока производителност и отново конкурентна цена на стоките, произведени в Европейския съюз.

Новата индустриална стратегия пряко ще засегне малките и средни предприятия, те са гръбнакът на икономиката, мерките ще бъдат насочени към тях, уточни Михайлова :

Като се започне от обучението на кадри и хора, които могат да работят за малките и средни предприятия и се стигне до иновациите, които не са посветени само на космическите технологии. Иновации може да има в ежедневни решения по отношение на търговията на дребно, производството на услуги. Малките и средни предприятия са във фокуса на вниманието на всички документи, решения и програми, по които в момента работим.

Три са основните акцента, обясни Искра Михайлова

Ще бъде преразгледан целият механизъм за определяне на категорията държавна помощ и какво може да бъде прието като държавна помощ т.е да не може да се съдейства на малките и средни предприятия чрез финансовите инструменти на Европейския съюз. Това е първото, второто –ще има категорични изисквания за това, когато те ползват помощ от структурните инструменти на Съюза или от други финансови инструменти, една голяма част, поне 25%, да бъдат насочени за нови решения, които са свързани с превенцията на изменението на климата. Не на последно място, разширява се възможността за финансова подкрепа, като се започне от грантовите схеми, като се промени и формулата за държавната помощ и се стигне до нисколихвени дългосрочни заеми по формулата, изградена вече от Европейската инвестиционна банка по плана Юнкер.