Представителството на ЕК в България представи здравните доклади за 2019 г.

Представителството на Европейската комисия в България представи докладите за състоянието на здравеопазването в Европейския съюз през 2019 г. и конкретните тенденции в България.
През ноември 2019 г. Европейската комисия публикува доклади, в които се представят профилите на здравните системи в 30 държави. 
"Придружаващият доклад представя пет тенденции, които са много важни и които трябва да получат своето внимание, за да може системите да работат ефективно -  колебанията относно ваксинацията, цифровата трансформация, достъпът до здравни грижи, уменията на здравните работници, продуктовият жизнен цикъл на лекарствата", обясни Филип Домански, анализатор на системите на здравеопазване в генерална дирекция „Здравеопазване и безопасност на храните".
Докладът на Европейската комисия за състоянието на здравеопазването в България за 2019 година сочи, че финансовата устойчивост на здравната ни система е поставена на изпитание поради прекомерното разчитане на частните разходи, както и поради намаляващото население в трудоспособна възраст. Страната ни остава с най-ниска средна продължителност на живот в еворосъюза.
Средната продължителност на живота в България се е увеличила от 72 години през 2000 г. на 75 години през 2017 г., но остава най-ниската в Европейския съюз. Рискови фактори за това са вредните навици на живот и хранене. 
"Когато говорим за средна продължителност на живота, най-честите причини за заболявания в България са сърдечно съдовата и онкологичните заболявания. Заболяемостта от инфекциозни болести като туберкулоза също продължава да бъде притеснителна", коментира Ане Шпрангер, експерт от Европейската обсерватория за здравни политики.
Увеличава се делът на доплащанията от джоба на българина за здраве, като през 2017 г. те са най-високите в Европейския съюз - 47 на сто, основно за лекарства и извънболнична помощ. 
"Виждаме, че в България има доста частно финансиране. Това означава, че пациентите трябва да доплащат от джоба си. Най-големи трудности имат хората с ниски доходи - това създава и проблем с достъпа до лекарства на много българи, лекарското и стоматолигичното лечение също не е покрито", отбеляза Ане Шпрангер.
Понастоящем системата на здравеопазването реално разчита в почти еднаква степен на частните разходи и публичните средства като източници на приходи, като делът на публичното финансиране (52%) през последните години намалява. 
Тази тенденция поражда опасения, свързани с равнопоставеността по отношение на финансовата достъпност на здравеопазването, особено за хората с по-ниски доходи. Най-голямото предизвикателство пред достъпността на здравната помощ е значителната част от населението (около 14 %), което не е обхванато от социалното здравно осигуряване.