България – сред основните донори на мобилни работници в ЕС

Европейската комисия публикува годишен доклад „Трудовата мобилност в Европейския съюз“. Той дава информация за мобилността на работната сила на гражданите на възраст от 20 до 64 години. Евродепутатът от групата на Прогресивния алианс на социалистите и демократите в Европарламента Петър Витанов представи основна тенденция:

Отчетената мобилност за 2018-а година е около 17,6 милиона души, близо 13 милиона от които са в трудово активна възраст - тоест това са хора между 20 и 64-годишна възраст. Процентът на трудово активните хора нараства с около 3,5 спрямо предходната година и съставлява около 4 процента от цялото население. Това като цяло е една тенденция, която е напълно обяснима предвид задълбочаващата се интеграция в рамките на Съюза. Тук има няколко притеснителни акцента, които бихме могли да откроим. И това са на практика диспропорциите в миграционните потоци, които се обуславят от сериозни миграционни потоци от по-бедните към по-богатите държави в Европейския съюз.

Три четвърти от мобилните работници в Съюза живеят в Германия, Великобритания, Испания, Италия и Франция, като Германия и Обединеното кралство остават основните държави-дестинации за мобилност с приток от 318 000 души през 2018-а година. Прогнозата на Витанов  за Великобритания след Брекзит:

Една голяма част от хората, които са там, ще успеят да се сдобият със статут на уседналост, една малка част, предполагам, или може би не толкова малка, ще се премести, но не в посока да се върне по родните си места, а най-вероятно ще търси реализация в други западноевропейски държави-членки на Европейския съюз.

България, заедно с Румъния, Полша, Италия и Португалия, са петте основни изпращащи страни. Витанов коментира, че страната ни е с тенденция за силно намаление на населението:

Като процент от населението трудовите мигранти в България съставляват над един процент, което е доста висок показател и обуславя всъщност някои доста тревожни индикации. Тези факти безспорно водят до последица повишаване на проблемите ни от икономически и демографски характер. Тогава, когато си обезкървен и нямаш хора, които да работят за собствената си страна, трудно можеш да намериш и чуждестранни инвестиции от други държави, просто защото ти не можеш тези инвестиции да ги обезпечиш с работна сила. Ако в Западна Европа тази миграция е обуславяна от други причини и може би от стремеж за може би малко по-добра реализация, то за България ние на практика говорим за бягство. И тук ежегодно един град с размерите на Асеновград напуска пределите на страната и това са хора в трудово активна възраст. 

И какво би могло да бъде решението за намаляване на този силно негативен ефект:

Единственият начин е по-бързото сближаване социално и икономическо, по-бързата интеграция с останалите страни от Европейския съюз. Само повишаването на доходите би задържало трудещите се в България в собствената им страна.