В новата бежанска криза Шенген трябва да е абсолютен приоритет

Репортаж на Севдалин Палаузов

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

В разгара на новата бежанска криза по границите на Европа турският президент Реджеп Ердоган отказа допълнителната европейска помощ от 1 милиард евро за приема на мигранти в Турция. Същевременно изтъкна България като пример за сътрудничество и солидарност, но отказа тристранна среща в София с гръцкия премиер Кириакос Мицотакис.

Готов ли бе ЕС за поредната мигрантска криза? Има ли конкретно политическо послание и към кого? Как ще реагират Европейските институции, ще повторим ли стари грешки или горчивите уроци вече са научени? – събитията коментира българският евродепутат Илхан Кючюк:

Основният въпрос е защо ЕС отново се оказа неподготвен да реагира адекватно, организирано и системно в тази ситуация. И, според мен, вината за това лежи върху Съвета и парализата върху процеса на обновяване на европейското законодателство в областта на миграцията и убежището. А така нареченото споразумение с Турция, сключено през 2016 година, предвиждаше изплащане на помощ за справяне с бежанците в размер на 6 милиарда евро срещу контролирането от страна на Турция на достъпа им към ЕС. Тоест, европейските лидери очакваха Турция да се превърне в своеобразен „страж“ на тези бежанци, които евентуално биха тръгнали към ЕС. Мерките действително дадоха своя резултат и пресичанията намаляха. Това беше именно моментът на „затишие“, който ЕС трябваше да използва, за да предвиди цялостен подход.

В този смисъл – в „шах“ ли бе поставена Европа с този ход на Ердоган?

Не бих казал, защото това беше очакван ход, за който турският политически елит говори от много време, всички, които следят процесите в Близкия изтък, в Турция и взаимодействието на ЕС, бяха запознати. И очакваха едно такова действие. Но, пак повтарям – големият проблем е защо Европа не се подготви сама, защо не реформираме Дъблинския регламент?

Засега не се наблюдава натиск към българската граница. Как да си го обясним и дали ще се разминем само с хумористични анекдоти за това, че все още „вълната“ ни заобикаля?

Вижте, действително засега основният натиск е насочен към границата с Гърция, което до определена степен се дължи и на широкия обхват на пограничните морски територии между република Гърция и република Турция, през които има преминаване, както и на факта, че българската граница с република Турция е с доста по-труден релеф. Аз обаче никога не съм разчитал решаването на такъв тип въпроси да приключи чрез заплахи или чрез поставяне на ултиматуми и разчитам и от страна на политическия елит на република Турция, и от страна на брюкселския елит, да има един спокоен и насочен към бъдещето разговор по тези въпроси.

Време ли е с оглед последните събития отново да отворим страницата с „тропване по масата“ за Шенген?

Шенген, според мен, трябва да бъде абсолютен приоритет. Шенген е и въпрос на сигурност, и въпрос на доверие към правителството на страната ни, а една България – част от Шенген, означава да се споделя много повече информация, а това води и до разполагане с информация, която в една голяма степен е на целия ЕС. Шенген вече предоставя възможност за обща Европейска сигурност, а не за национална само!