Европейските институции увеличават употребата на електронни документи

Кризата с Covid-19 и навлизането на новите технологии и бързината в общуването посредством електронни съобщения разшири използването на електронните документи в търговския и гражданския оборот. Те осигуряват бързина при преговори и сключването на сделки без да е нужен реален физически контакт. И са равни по сила на писмените документи.

Приложението на електронните документи има особености, но често дигиталното съдържание, дигиталните ни права и комуникацията ни през различни електронни платформи, месинджър или социални медии се пренебрегва, посочва адв. Гергана Върбанова - един от малкото специалисти с опит в европейските разпоредби за дигитално съдържание и електронни документи.

Нормативно у нас се прилага пряко Европейски регламент 910/2014 г. В България действат и два закона – Закон за електронното управление и Закон за електронния документ и електронните удостоверителни услуги.

Електронен документ е всеки документ с цифрово съдържание.

При това няма значение дали този документ е резултат на кореспонденция по имейл, през чат платформи, различни видове месинджъри, социални медии, sms, платформи за споделяне на видео или снимки. Има обаче и изключения кога не може да се използва електронен документ.

Така е в нотариалните производства, както и при записите на заповед.

Електронните документи пораждат и т.нар. ни дигитални права, дигитална собственост и дигитално съдържание, които също могат да се прехвърлят, продават, наследяват.

Няма разлика между дигиталните ни права и правата ни извън дигиталния свят. Това означава, че при нужда можем да наследим профили в различни платформи, имейл кореспонденция, портфейл с криптовалути и др.

Репортаж на Доротея Николова.