Миграцията все още дълбоко разделя ЕС


Един от основните приоритети на все още младото германско европредседателство е изработването на обща европейска миграционна политика. Изходните позиции на страните-членки са ясни. Защото от 2015 година насам не са променени - Вишеградската четворка Полша, Унгария, Словакия и Чехия заедно с Австрия, Латвия, Словения и Естония са категорично против механизма за разпределение на пристигащите основно в южна Европа мигранти. Тази група държави вече отправи до Европейската комисия  възраженията си срещу принципа, който вероятно ще залегне в Пакта за миграция и убежище, подготвян от Eврокомисията и очакван през септември.

"В декларацията се обявяваме категорично против връщането към задължителното разпределение на мигранти в рамките на Европейския съюз. Категорични сме, че няма да приемаме такива инструменти и решения", заяви полският министър на вътрешните работи Мариуш Камински. И поясни: "Причините не са ксенофобски, както ни обвиняват, а са продиктувани от здравия разум. Полското правителство няма да се съгласи на подобен вид социални или културни експерименти. Видяхме как такива експерименти завършват в Западна Европа, където има значителни групи от хора, които не са културно или социално свързани с местата, на които живеят. Това води до трагични последици - до социални, расови и религиозни конфликти", убеден е Мариуш Камински. Полша залага на увеличен капацитет на европейската гранична агенция Фронтекс и по-добрата защита на външните граници на ЕС.

Точно това е част от предложенията на германското председателство, както стана ясно от думите на вътрешния министър Хорст Зеехофер. На външните граници на Евросъюза европейски служители, вероятно от Фронтекс, ще преценяват, дали пристигащите мигранти имат право на закрила. С пари от ЕС да се построят бежански центрове, които да се управляват от европейски служители, предвижда още германският вътрешен министър, който остро критикува липсата на солидарност в евросъюза: "Сегашната ситуация е недостойна за ЕС. Ние сме обединени не само като икономическа общност, а и като общност, която споделя ценности. И сред тези ценности е спасяването на човешки животи", каза Зеехофер.

Признание за провал на досегашното разпределение на мигрантите в Европа са и думите на еврокомисаря за вътрешните работи Илва Йохансон: "Очевидно не можем да продължим с налагането на модела на разпределение на мигрантите. Затова германското председателство предлага „доброволно приемане на бежанци“. Надявам се, че и други държави ще се присъединят", призна Йохансон.

Но доброволното приемане на мигранти, най-често спасени в Средиземно море, се възприема като временно решение. Така смятат и Зелените в ЕП, и предлагат финансово подпомагане от бюджета на ЕС. "Трябва да подпомогнем финансово регионите и общините, които са готови да приемат бежанци. Така ще стимулираме проявата на солидарност. Ще помагаме на онези, които са солидарни, така че останалите да разберат, че биха имали финансов интерес да бъдат солидарни. А ако няма доброволно изразено желание за това, трябва да изработим финансови стимули с участието на всички 27 страни-членки. Този стимул може да бъде изграждане на инфраструктура например", обяснява Ерик Маквард, депутат в ЕП от групата на Зелените.