Дигитализацията спира обезлюдяването на малките райони в ЕС

Репортаж на Добромир Видев, Програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Дигитализацията е начинът, по който може да се постигне социален прогрес. Особено в районите, където има обезлюдяване. Това стана ясно по време на дискусия, посветена на свързаността и социалния прогрес, в която участва и зам.-председателят на ЕК за демокрацията и демографията Дубравка Шуица. По време на дискусията тя обясни, че от тук нататък всички европейски предложения за развитието на Европа ще отразяват демографската ситуация, застаряването на населението, солидарността между поколенията, ефектите върху икономиката. В стратегиите, които се подготвят, ще се гледат вариантите за по-сериозна свързаност на селските райони, като по този начин се решат и проблемите с риска от бедност.

"Covid кризата показа, че не всички са добре обхванати от интернет свързаността. Затова на селските райони спешно трябва да бъде осигурен достъп до интернет. Трябва да има инфраструктура до всяко село, всеки остров, всяка планина. И тук става дума за широколентов интернет, не само за пътища. Широколентовият интернет е нещо, без което не можем. Трябва да се мисли и за обучение на по-възрастното население. Да направим привлекателен живота на село. И част от това е да там да има работа. Преди да спра да пътувам заради пандемията, успях да се убедя, че младите са двигател на промяната дори и в извънградските райони. Например обезлюдяването в район на Нидерландия – Керкаде - доведе до пълна трансформация на минните селища. Там сега има села със стартиращи малки фирми и иновации."

Зам. председателят на ЕК за демокрацията и демографията Дубравка Шуица смята, че България изостава с въвеждането на електронното управление. И това се случва на фона на отрицателен демографски прираст и миграция. По време на онлайн дискусията министърът на труда и социалната политика Деница Сачева изнесе данни, от които стана ясно, че в България дигиталните умения в страната все още са на ниско ниво. Едва 6% от заявленията до различни институции по време на COVID кризата са подадени онлайн, въпреки осигурената възможност. А причината е, че няма техника, познания, електронен подпис, или недоверието, че ако подадеш заявлението си онлайн, то няма да бъде придвижено както трябва. Евродепутатът и зам. – председател на Комисията по регионална политика Кристян Гинеа изрази надежда, че хората ще останат в селските райони, ако ЕК пренасочи инвестициите си там от организирането на културни събития към инвестиране в обществените услуги. ЕК също трябва да показва по- практичен подход към ситуацията.

"Ще ви дам два примера от Румъния. Те, за съжаление, са пилотни и не са разгърнати в национален мащаб. Първият пилотен европроект за телемедицина. Важен в контекста на пандемията. И той може да е решение за селските райони, тъй като страната има проблем с достъпа до медицински услуги. Получихме европейско финансиране. Но проектът се провали, защото ключови участници в системата на здравеопазването бяха против този подход. Едва през тази година, с пандемията, някои области и кметове в Карпатите и Трансилвания, се организираха сами и притиснаха правителството. Защото тези области бяха тежко засегнати от Covid. Така правителството откри центрове за телемедицина пилотно. А като румънски евродепутати, ще окажем натиск за разрастването му и на национално ниво. Вторият пример е за група младежи, които се преместиха ли в селски район и искат да привлекат и други като тях. Обаче най-честият проблем се оказа липсата на широколентов интернет. Този проект е частен, но държавата трябва да го “копира”, за да използва евросредства за интернет."

Евродепутатът и зам.-председател на Комисията по регионална политика Кристян Гинеа казва, че правителствена и бюрокрацията са най- голямата пречка пред дигитализацията. Но селските райони имат нужда от европарите.