Стратегическият дневен ред на Европа за иновации и научни изследвания в Черно море

репортаж на Радостина Великова, РРС Бургас

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Стратегическият дневен ред за иновации и научни изследвания в Черно море до средата на следващата година ще очертае конкретни насоки за развитие. Работната група на заинтересованите страни ще проведе четири заседания през 2021 г., като насочи и оперативното определяне на приоритетните теми, които да се финансират от рамковата програма „Хоризонт Европа“ 2021-2027 г.

Милен Балтов, съпредседател, заедно със Зиглидне Грубер, на Работната група от заинтересовани страни, отбелязва, че вниманието е фокусирано към средствата от ЕС по теми, които засягат синята икономика, интердисциплинарните области, сините кариери, предприемачеството.

"Инициативата за стратегия започна преди три години, но буквално от два месеца има създадена работна група, която ще даде конкретните елементи на един план до 2030 година.

В тази връзка от 2020 г. започна и финансиране, първо по Програма "Хоризонт 2020", специално 18 млн., които са насочени към изследвания в Черно море. Говорейки за изследвания, директно връзката е и с иновациите, защото част от тях са предназначени за стартъпи, за поощряване на дейностите от производителите и за навлизането на разработките в производствената дейност."

Икономическата ефективност и преобразуването на морската енергия са на вниманието на изследователите.

"Използването на енергията от възобновяемите източници, енергията от морските вълни и от вятъра и слънцето в морските акватории, са конкретни стъпки, които вече сме направили на ниво изследователски екипи. Предстоят през следващата година още дейности по морската тема като част и от новата програма "Хоризонт Европа" и по бъдещите мисии."

За разлика от подобните стратегии за други морски басейни, на които стъпва Европейският съюз, броят на държавите от EС в този случай не е доминиращ.

Макар и да е инициирана от ЕК и методически да се води от нея, групата отчита интересите и на държави като Турция, Руската федерация, Грузия, Украйна. Затова темите не изглеждат толкова безспорни и само в посоката ЕК да вземе едно решение и ние да го привнесем директно в една стратегия за Черно море, казва Балтов. Това е платформа, в която трябва да се пресекат интересите и очакванията за бъдещи ресурси от другите държави, които са със сериозно присъствие в акваторията на Черно море. ЕС не слага ограничения за включването на другите държави, когато финансирането е от европейския бюджет. Така тази година е първият пример, в който има целева процедура за научни изследвания само за Черно море. Победителите - големи консорциуми, през следващите три години ще бъдат наблюдавани, защото чрез работата им ще се получават резултати по четири основни стълба на стратегическия документ.