Европейска седмица - дебатът в Евранет Плюс

Разширяването на ЕС и Западните Балкани: случаят Северна Македония и българската позиция

В седмицата, в която се навършиха 3 години от подписването на Договора за добросъседство, кореспондентът на БНР Ангелина Пискова разговаря с евродепутатите Андрей Ковачев, заместник-председател на парламентарната група на Европейската народна партия, и Илхан Кючюк от „Обнови Европа“, докладчик за Северна Македония в Европейския парламент за процеса на разширяване на ЕС и по-конкретно за ветото, което България наложи на западната ни съседка за започване на преговорите.  

Спирането на процеса на разширяване на ЕС, което България наложи на западната ни съседка преди започване на преговорите, предизвиква множество реакции - одобрение, според социологическите проучвания в България, и въпросителни, огорчение и неприязън в някои среди в съседна Северна Македония и неразбиране от някои страни в ЕС. Натискът върху България да отстъпи от ветото не отслабва и тези дни на среща на посланиците на страните членки на ЕС в Северна Македония с премиера Зоран Заев отново е отправено искане по-бързо да се даде старт на преговорите за присъединяване. Опозицията там в лицето на ВМРО-ДПМНЕ също търси лоби в други страни-членки, както се разбира от визитата на председателя на ВМРО-ДПМНЕ Християн Мицковски в Будапеща и срещата му с унгарския премиер Виктор Орбан. Докога България ще издържи да бъде “сам юнак на коня”?

Илхан Кючук - европейски депутат Обнови ЕвропаАндрей Ковачев, заместник-председател на парламентарната група на ЕНП в ЕП








Андрей Ковачев: "Първо това не е вето, а това е отлагане на започването на преговорите. Европейската интеграция е двупосочна улица. България не е кандидат член, а е пълноправен член на ЕС. Да бъдат така добри от другата страна да си свършат своята работа, а да не търсят под вола теле. Изключително дразнещо е това, че от тяхното правителство обикалят страните членки и клеветят България с неща, които не са така. Нито България има проблем със сегашната идентичност, нито България има проблем със сегашния македонски език. Проблемът е основополагащ и е в основата изобщо на създаването на ЕС - да не се избием на нашия континент, да не се мразим, да не говорим срещу съседа неща, които не са верни. Този принцип трябва да бъде валиден и за всички страни от Западните Балкани и да бъде преодолян комунизмът във всичките му форми. Не може те да казват, че техният диктатор е бил много хубав и по-добър, че си харесват Тито, защото той бил по-добър от нашия. Тоталитарните режими са човеконенавистни. Те са донесли на много страни в Европа огромни страдания. Историята трябва да се прочете и да се знае и никога да не се повтаря. Когато се призовава България нещо да направи, нека да се погледне и другата страна. И двете страни трябва да изпълняват договора, който е подписан. Не става дума само за историята, но и за образованието, което получават младите хора - то не трябва да води до създаване на омраза към съседната държава. Без да казвам нещо лошо за татарите и монголците - нито българите са такива, нито са дошли преди 1340 години на Балканския полуостров, за да асимилират античните македонци. Това са обидни неща към нас и към България и са неща, които те трябва да преодолеят".

Какво мисли Илхан Кючюк за речта на омразата по отношение на България в Република Северна Македония?

"Единият национализъм ражда другия национализъм. Ние го виждаме това в отношенията ни със Северна Македония, а има и други подобни примери, балкански и европейски. Най-лошото, което става, е че едното ВМРО /българското/ подбужда към национализъм другото ВМРО /македонското/, а от това никой не печели. Има само губещи. И те са три страни - Северна Македония,  най-вече нейните граждани, но не бих подценил и усилията на правителството на Зоран Заев, защото едва ли България може да намери правителство, с което по-тясно да си сътрудничи. Втората губеща страна е България. Нашият стратегически интерес е да сме заобиколени от страни членки на ЕС. Губещ обаче е и ЕС. Защото в ситуация на глобална пандемия не успява да покаже, че може да бъде глобално отворен съюз към страните от Западните Балкани въпреки, че отдавна ги е квалифицирал като част от това цивилизационно пространство на сигурност и просперитет. Всъщност има проблем и той се изразява в това - какво искаме ние от Северна Македония и какво искат те от нас. И двете страни казват, че няма никакъв проблем. България чрез своите официални представители казва, че признава езика и идентичността, никой не го оспорва това, но в същото време чуват от другата страна, че езикът и идентичността не трябва да бъдат част от никакви договорености. Първо трябва да идентифицираме проблемът - какъв е той! Вторият фундаментален въпрос е да потърсим европейско сътрудничество и взаимодействие в своите позиции, а не да казваме три години, че сме много “за” присъединяването на Западните Балкани, а в един следващ момент, след ветото от Холандия и Франция, малко по-късно ние да имаме съвсем различна позиция / от първоначалната ни/.  По “бай ганьовски” казвайки “булгар”, “булгар” няма как да стане. И молбата ми към тези, които говорят от името на България е: направете го на английски, на немски, на френски на някакъв език, който ще бъде по-широко разбираем. И второто нещо, ако останем на позицията, че ние сме по-силната страна в спора, защото сме част от ЕС, и от тази позиция да защитаваме това, в което вярваме също няма да е добре."

Как Гърция се справи с преговорите и как беше постигнато съгласие относно името и историята разказа Георгиус Катругалос (Georgios Katrougalos), бивш гръцки външен министър в правителството на Сириза. Кое беше най-голямото препятствие, което двете страни трябваше да преодолеят при спора за името?

"Това беше много деликатен проблем и за двете страни, защото се разглеждаше като въпрос за идентичността не само за едната или другата, а и за двете. Друго много сериозно препятствие беше, че когато се появеше проблем, който би могъл да бъде решен при добра воля, той се усложняваше твърде много от националистическите кръгове и в двете страни. Приносът на правителството на Сириза беше в това, че се опита да постигне добър компромис по същностните въпроси и за двете страни, а после и по останалите. Това не беше лесно и изискваше кураж от лидерите, но е добър пример, че можем да постигнем решения, ако проявим добра воля и спазваме международното право. 

Как постигнахте компромиса?

"Ние ясно показахме по историческата същност на спора, че Северна Македония няма нищо общо с древна Македония. Това беше много добро изясняване и то помогна да спадне напрежението и в Северна Македония, и в Гърция. Колкото до името, компромисът беше и за нас, не само за тях - много хора в Гърция смятаха, че името Македония не може да се използва в името на държавата. Опитахме се да решим проблемите, които ни разделяха, но и да работим за позитивен дневен ред за бъдещите отношения. От този момент ние фаворизирахме Северна Македония като партньор, а не като съперник, както беше в миналото. И искаме да разширим тази парадигма към други страни на Балканите, особено тези, които още не са членки на ЕС".

Как решихте споровете около въпросите за общото минало?

"Съгласихме се да проверяваме историческите книги взаимно, за да видим дали има проблеми, които изкривяват реалността или вредят на чувствителността на двете нации. И тази комисия все още работи. Важно беше да се преодолее взаимното недоверие, след което се разбрахме да работим като партньори. Именно в това е и духът на споразумението от Преспа".

Имаше ли взаимни претенции за признаване на малцинства?

Двете страни се съгласиха, че не искат да повдигат въпроса за малцинства и това също беше важен компромис от страна на Северна Македония.

Има ли планове Гърция да създава училища и университети в Северна Македония или пък свои медии, които да базира там?

"Ние искаме да дадем тласък на студентския и на младежкия обмен. Има, например, планове за отбелязване на споразумението от Преспа с някакво събитие там, тъй като тя е и по-туристическа част от страната. Като учен, аз възнамерявам да посетя колеги, които познавам още преди ратификацията на договора, от университета "Св. Кирил и Методий" в Скопие. Ние също сме ги поканили да дойдат при нас. Имаме нужда от такива инициативи повече на ниво гражданско общество, така че хората да се опознаят по-добре взаимно, за да стигнат и до съответното разбирателство. Както става с всички хора на Балканите, когато българин срещне грък, същото е и когато грък срещне гражданин на Северна Македония. Имаме много общи неща - храната, манталитета, традициите. Затова не е трудно да се развият приятелски отношения, след като преодолеем първоначалните предразсъдъци. "

Какво бихте казали на България и Северна Македония на базата на опита ви?

"Не мога да съветвам две суверенни страни като България и Северна Македония, но мисля, че нашият опит в преговорите е работещ. На първо място, трябва да изолираме всякакъв вид националистическа омраза и всички националистически елементи, както направихме това и в Гърция, и в Северна Македония и тогава може да се водят дискусии. Не можем да имаме цензура върху историята, с която едната страна да диктува на другата разбирането за нейното минало. Разбира се, има историческа обективност, но ролята на дипломацията и на междудържавническите отношения не е в това да се опитват да дефинират обективната историческа истина. Отношенията между страните трябва да се основават на взаимното зачитане на национално ниво. Трябва да оставим миналото зад нас, както направиха французите и германците, които бяха вечни врагове. Така и ние, българи и гърци, които в миналото сме воювали повече години, отколкото те, си говорим като истински приятели. И това е много добър пример за бъдещето". 

В гръцко-северно македонския спор националистите и от двете страни са били изолирани от преговорите. В настоящето правителство в България, обаче те са незаобиколим фактор. Това затруднява ли постигането на съгласие? 

Има съществена разлика между споровете за името с Гърция и казуса между Северна Македония и България заяви Андрей Ковачев.

"Ние тук не говорим за антична история, а за съвсем реална днешна история. Има все още живи хора на тази планета, които са били подложени на терор, хиляди убити, десетки хиляди тероризирани от режима на Югославия, а преди това от сръбската окупация.  Това трябва да се знае за да не живеем в лъжа и омраза. /…./ Ние сме за европейската интеграция, но тя е двупосочна улица и трябва да се изпълняват критериите, да се преодолее омразата". 

Според Илхан Кючук "Преспанското споразумение се оказа точка, (бел.ред. в граматическия смисъл,), то разделя историята. Докато споразумението с България от 2017 поставя запетая и въвежда важното понятие “обща” история. България няма друг политически и исторически шанс да влезе в същинския разговор за Македония с понятието обща история. Сега отговорността на политиците от двете страни е това понятие “обща история” да го изпълнят със съдържание, с политическа рационалност, перспектива и визия. А ние застъпваме отново погрешната позиция, и тя е много радикална и крайна, че ние /България/ няма да позволи да има първа междуправителствена конференция докато въпросите не бъдат изчистени от А до Я. Няма как това да стане когато говорим за процес. При гърците не беше процес, а беше финал, при нас би трябвало това е началото, което ще продължи. И ние ще бъдем на губещата страна като държава, ако си поставим целта да решим всички исторически  спорове и едва тогава да започнем първата междуправителствена конференция".

Целият дебат можете да чуете в аудиолинка и да гледате тук.