Планът „Юнкер“ – поуки и предизвикателства

Историята често се повтаря – сега в Европа се говори за възстановителния план след кризата с Covid-19, а преди години фокусът на внимание беше инвестиционният план на Европа или планът „Юнкер“, както в началото всички го наричаха. Макар и той вече да е в историята, поглед назад ще ни покаже, че той бе преломен – защото от „едно изсипване на европари“, започнахме да говорим за реинвестиране на ресурс. У нас управляващите обичаха да го наричат „рециклиране“ на пари – получаваш определена сума, развиваш инвестицията си и после я възстановяваш, за да може и друг да мине по твоя път. Отговорна за ресурса по плана „Юнкер“ бе Европейската инвестиционна банка, а вицепрезидентът й Лиляна Павлова представи резултата от тази инициатива при годишния отчет на банката:

„Тази съвместна инициатива между ЕК и ЕИБ започна през 2015 година и завърши успешно в края на 2020 година. Целта й бе да даде тласък на европейската икономика“.

Не липсваха и обвинения, че големите и мощни икономики получават много повече пари по плана „Юнкер“, отколкото по-слабите, където очевидно се нарежда и България. Част от експертите определяха това като логично, тъй като по-добрите разработват и защитават по-големи и по-аргументирани проекти, други опонираха, че ако се търси кохезия между страните – членки, трябва приоритетно да се помага на по-слабите да догонят по-бързо по-силните

„Целта беше в европейската икономика да се мобилизират половин милиард евро. Радвам се, че тази цел не просто е постигната, но и надмината. Мобилизирани са над 550 милиарда евро. В България проектите по плана „Юнкер“ са на стойност 773 милиона евро, като това е подкрепа под формата на гаранции“, обясни Павлова.

„Гаранции“, а не безвъзмездни пари – това е ключовият акцент, категорични са мнозина експерти. Това е новият, модерен – справедлив или не, подход на Европа за подпомагане на държавите – членки, голяма част от които не лежат единствено на безвъзмездните еврофондове, за да развиват инфраструктурата си във всеки един аспект. Това важи и за възстановителния фонд на Европейския съюз заради пандемията от Covid-19.

И отново в числа: в отговор на пандемията от Covid-19 евролидерите се договориха към стандартния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. (около 1.07 трилиона евро) да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. Това е механизмът "ЕС: Следващо поколение" и по него България може да получи 12.2 млрд. евро. От тази сума грантовете по Инструмента за възстановяване и устойчивост са 6.2 млрд. евро. С цел ефективно използване на средствата за реформи всяка държава членка има срок до 30 април 2021 г. да изготви и изпрати на Европейската комисия национален план. До 2023 г. правителството трябва да договори проекти за всичките 12 млрд. лв., а крайният срок за усвояване на парите е 2026 година.