Зелената сделка и българските общини

Снимка: ec.europa.eu

Повече от 2 млн. евро, насочени към регионите, се очаква да получи страната ни по една от най-амбициозните цели на Европейския съюз -  Зелената сделка. Допълнително от европейския бюджет ще разполагаме с 6 млрд. евро по Плана за възстановяване след корона-кризата. Немалка част от тях ще бъдат инвестирани в редица мерки за енергийна ефективност. Общините ще могат да инвестират в саниране, модерно и икономично улично осветление и екологичен градски транспорт. Дали обаче ще успеят да използват ефективно средствата и как да си помогнат в този процес - българският евродепутат Ева Майдел подсказа възможни подходи на кметове от Сeверозападна и Централна България:

„Ако има добри идеи, Европа отговаря с възможност за финансиране. Европейските институции успяхме да договорим много амбициозен бюджет, който е на стойност 100 млрд.евро за следващите седем години, от които 35 млрд. ще се финансират специфично за наука и иновации, именно в енергийни и климатични проекти. Смятам, че за българските участници, най-важната стъпка, която биха могли и трябва да направят, ако искат да се възползват от тези средства е да направят контакти и с партньорски организации, общини от Европа. Защото, когато говорим за програми като „Хоризонт Европа“ в тях се кандидатства с консорциум“.

Друга възможност,  която общините могат да използват, е Европейската инвестиционна банка с нейната амбиция да финансира зелени проекти: 

Европейската инвестиционна банка иска да стане популярна под името „зелена банка“ и иска да финансира предимно проекти с насоченост към енергийна ефективност, към чисти технологии, към екология. Там също общините могат да кандидатстват с по-големи проекти, но пък от друга страна, не са ограничени от предварителни покани за финансиране, а могат, когато имат добра идея и проект да го подадат и да кандидатстват“.

Има още много работа, която трябва да се свърши, но важното е, че има и много добри идеи, които могат да бъдат реализирани, и за които пари ще се намерят, подчерта Ева Майдел.

А експертът по енергийна ефективност Драгомир Цанев изтъкна и ролята на експертните екипи в общините, които да работят по целите на Зелената сделка:

„Първото нещо, което една община трябва да направи, след като има политическа воля – потвърдена, заявена, възможно най-решително, да изгради екип и да предостави на този екип ресурса, възможността да организира събирането на информация, относно състоянието на публичната инфраструктура, а в най-добрия случай, и на частния жилищен фонд, и на индустрията на територията на общината. Това е ключът. Оттам-нататък, аз Ви уверявам, че при една добре подготвена информационна система и база с данни, инвеститорите ще дойдат сами при Вас. Защото, сериозното отношение към информацията показва капацитет за работа по проекти, изгражда доверие“.

Затова вече се работи във Велико Търново, Враца и Монтана, а кметът на  Габрово Таня Христова назова целта - трансформацията на градската среда, към която се стремим у нас:

„Ние знаем, че до 2050 година трябва да бъдем въглеродно неутрални. Това, което прави досега Габрово и към което се е устремило – да имаме квартали, в които качеството на живот е наистина трансформирано, в които сградите са енергийно ефективни, климатът в тях е здравословен, които не просто консумират енергия, а напротив – те произвеждат енергия, в които от произведената енергия ще може да се захранват станциите, с които ще се зареждат електромобилите, и разбира се, на спирките ще спират електробуси“.



Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!