Радан Кънев: Европейската цел е хората с увреждания да се реализират самостоятелно на пазара на труда

За „Евранет плюс“ Росица Александрова, програма „Христо Ботев“

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Недостъпната градска и работна среда остават основен проблем пред хората с увреждания в ЕС, както и недостатъчните политики за реализиране на потенциала им, като – качества, образование, опит. Това заяви евродепутатът от групата на Европейската народна партия Радан Кънев, който е докладчик по темата в Европейския парламент. Една не малка част от петициите в Парламента са от хора с увреждания, което дава ясна картина отдолу нагоре, с какви проблеми се сблъскват.

„Често пъти човек с увреждания има нужда от определено съдействие. Той има образование, има подготовка, но дали под формата на личен асистент, дали под формата подпомагане на транспорта му или по друг начин, има нужда от определено съдействие, което е необходимо да бъде подпомогнато или поне от части финансирано от публични средства. Отделят се в момента, включително в много държави в рамките на плановете за възстановяване след COVID-19 не малко средства в тази посока, но е видимо че особено в по-бедните държави, в България проблема е повече от очевиден, все още не е направено достатъчно“, допълни Радан Кънев.

Въз основа на подадените петиции от хора с увреждания към Европейския парламент се наблюдава известно сходство в проблемите. „По скоро са сходни проблемите, различен е мащаба. Когато говорим за достъпност много по-голям е проблема в България, отколкото в Дания. Друг проблем, които виждаме много сходен в различни европейски държави, е че не рядко в Европа пари, включително европейски пари за интеграция се харчат за по-нататъшна изолация. Така наречената деинституционализация на хора с увреждания, т.е. извеждането им от среда на изолация, в която те биват отглеждани, но не им се дава възможност за пълноценен живот и работа. България е един тъжен пример в това отношение, средствата за деинституционализация отиват за изграждането на нови, може би по-добре изглеждащи, по-малки, но отново центрове, в които тези хора са изолирани. Докато смисъла на тези пари и начина, по който са бюджетирани на европейско ниво е да се подпомогне хората с увреждания да живеят в нормалната среда, да живеят в общността.“

Според Радан Кънев не се налага промяна на законодателството, както в Европейския съюз, така и в отделните държави защото съществуващото е много силно, а по-скоро ставало дума за по-строг контрол. „Когато има определени правила и за интеграция на хората с увреждания се плащат значителни европейски пари, да се следи че тези пари се разходват съобразно целите на Европа. Целите на Европа са ясни, те са хората с увреждания да могат самостоятелно с необходимото съдействие да се реализират на пазара на труда и нормалния социален живот. Когато се харчат пари трябва строго да се следи, че те се харчат именно в тази посока, а не просто се харчат, както често става за съжаление.“