Повишаване на сигурността на ЕС срещу киберзаплахи

„Covid кризата от последните 18 месеца ни показа, че всъщност сме изправени пред нови предизвикателства както пред бизнеса, така и пред администрацията, защото ни се наложи да се адаптираме пред един изцяло нов операционен модел, в който голяма част от работата, услугите и търговията се пренесоха онлайн. Видяхме как компаниите започнаха да ускоряват своята цифрова трансформация и поради тази причина киберсигурността се превърна в една основна грижа за тях. 

Последните няколко месеца кибератаките започнаха да са сериозна заплаха и да се повишават. Разликата в това, което се случи и какви са реалните заплахи е, че ако до този момент бяхме свикнали да наблюдаваме така наречените хакери, които обикновено целят някаква печалба или шпионаж, се оказа, че през последните месеци те са насочиха и към компании, които управляват доста сериозни оперативни мрежи, като например горивни системи, визирам примера в Тексас със „Colonial Pipeline Company“. Това всъщност е една сериозна нова тенденция, защото такъв тип системи, техния контрол, може да доведе до замърсяване на вода, изтичане на газопроводи и сами разбирате какви са големите рискове след това.

Типичните заплахи, които също са характерни за такъв тип хакерски нападения, също продължават. Нека напомним за атаката на НАП през миналата година. Тогава изтекоха данните на над 5 мил. европейски граждани. Това всъщност, и до този момент, остава една от най-мащабните атаки над държавна институция в ЕС. Тук е важно да се подчертае, че освен върху самите информационни системи, започват да се наблюдават такива атаки върху оперативни системи, които могат да имат реални измерения в нашето ежедневие.

Освен това мисля, че вече е ясно и затвърдено, че киберсигурността трябва да бъде една основополагаща система в процесите на цифровизация. И тя трябва да бъде вградена във всеки един от процесите на настоящето и на бъдещето. Освен вграждането й в основните процеси, важно е да се отбележи, че ключов е и човешкият фактор. Тъй като е нужно да положим повече усилия в посока киберграмотност и подготвяне на кадри в областта на киберсигуроността. Това трябва да е приоритет на всяко едно правителство и всяка една администрация. Тези два акцента са всъщност основите на една резолюция, която приехме в Европейския парламент преди две седмици. Европейската стратегия за киберсигурност за следващото десетилетие, в която ясно се подчертава значимостта на човешкия фактор и необходимостта на повече кадри в тази област. Необходимостта от адекватно вграждане на системи за защита срещу такива атаки във всички технологически процеси.

Аз считам, че България все още има доста път да извърви, особено по отношение на регулаторната рамка. По отношение на специалисти, които могат да подпомогнат разработването на подобни системи, считам, че имаме достатъчно добра и подготвена кадрова банка, но тук е мястото на по-активното и адекватно включване на регулаторите от страна на държавата.“