Ще може ли ЕС да изплати дълга за Фонда за възстановяване?

материал на Лъчезар Вълев

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Въпреки плановете за осигуряване на нови източници на бюджетни приходи, остават съмненията дали Европейският съюз ще се справи с финансовите предизвикателства, идващи от погасяването на вноските по Фонда за възстановяване от Ковид кризата.

Настъпи моментът Европейската комисия да обмисли нови „собствени ресурси“ именно заради финансовия си ангажимент към Фонда за възстановяване.
"Собствените ресурси" са средствата, с които се финансира част от бюджета на ЕС. Вече повече от 30 години те остават непроменени и се състоят главно от дял от митата и ДДС и съставляват малка част от европейския бюджет. По-голямата му част се осигурява от националните вноски на държавите членки. Това обаче прави Европейският съюз изключително зависим от волята на европейските държави.

Според португалският евродепутат от Европейската народна партия Жозе Мануел Фернандеш има спешна нужда от нови ресурси. Без тях ще бъде невъзможно да бъде изплатен дългът по плана за възстановяване: "Стойността на дълга - 390 милиарда евро, ще бъде платена от бюджета на Европейския съюз 2021-2027 г. Няма проблем. Защо е така? Защото ще се плащат само лихвите, а само те са 12,9 милиарда евро, което се равнява на 0,01 процента от бюджета. Няма никакъв проблем. След 2027 г. обаче цената на дълга ще бъде около 15 милиарда евро годишно, или 10% от бюджета. Ако нямаме нови приходи, които да са достатъчни за изплащане на разходите по дълга, това, което ще се случи, е съкращаване на поне 10 процента от бюджета на програми и фондове. Това е недопустимо."

До две години Европейската комисия планира да представи три допълнителни източника на собствени ресурси: данък върху цифровите гиганти, който в момента се обсъжда на глобално ниво; собствени ресурси, базирани на схемата за търговия с емисии на въглероден диоксид и механизъм за регулиране на въглеродните граници.

Освен това от 1 януари е в сила вноска, базирана на събирането на данъка върху нерециклираните пластмасови опаковки.

Ще бъдат ли достатъчни тези ресурси? Френският евродепутат от групата на "Зелените" Давид Кормон се съмнява: Имаме данък върху пластмасата. Той трябва да носи 7 милиарда евро годишно, ако всичко върви добре. Системата за търговия с вредните емисии ще допринесен с 10 милиарда евро на година. Намаляването на въглерода по границите би трябвало да носи средно между 5 и 14 милиарда евро годишно и накрая имаме цифровият данък, който е само милиард и 300 милиона годишно. Всичко това възлиза на 20-25-30 милиарда евро годишно, което не е достатъчно за възстановяване на бюджетната автономия и финансиране на плана за възстановяване.

Очаква се мерките да бъдат въведени от Европейската комисия не по-рано от 2023 г. Извън въпроса за тяхната ефективност или не - за да влязат в сила обаче те трябва да получат единодушно одобрение от страните членки, което все още далечна перспектива.