Как да се чуе гласът на европейските граждани чрез Конференцията за бъдещето на Европа?


Бюрото на Европейския парламент в България организира дискусия, посветена на Конференцията за бъдещето на Европа. Мащабният проект дава възможност за обмяна на идеи за развитието на Европейския съюз. Теодор Стойчев, ръководител на Бюрото на ЕП в България, подчертава колко e важно да се чуе гласът на европейските гражданите: „12 години след влизането в сила на Лисабонския договор е време да си поговорим какво смятаме, че ЕС трябва да прави повече или по-малко, къде е силен и кое трябва да бъде доразвито в бъдеще. В България обичаме да се оплакваме, че ни налагат някакви решения. Това е шансът.  Ние участваме в този процес и трябва да дадем обратна връзка като българи кое смятаме, че работи добре в ЕС и какво трябва да се промени“. 

Цифрова платформа на Конференцията за бъдещето на Европа, която работи от април, позволява обсъждане на идеи и организиране на събития по важни теми, обяснява Илин Станев, съветник в представителството на ЕК в България:„Целта на този проект е да се даде глас на хората, за да не се превърне обсъждането на бъдещето на ЕС в междуинституционална йога, в която ЕП, ЕК и държавите членки сядат и започват да медитират за бъдещето на Европа. Целта е максимален брой хора да дадат своето мнение".  

Промените в климата и икономическото развитие са част от темите, които вълнуват европейците, припомня Ева Майдел, депутат от Европейската Народна партия. Според нея Конференцията за бъдещето на Европа трябва да разгледа конкретни идеи в различни сектори и да не се превръща в място за идеологически спорове: "Ако не искаме да превръщаме тези конференции в така наречения „гумен печат“ за вече написани идеи, трябва да се опитаме да чуем какво искат споделят гражданите. ЕС много често прави големи неща, които много трудно можем да обясним на гражданите и това е един от проблемите на ЕС. Очаквам европейците да повдигнат друг тип въпроси – от тяхното ежедневие. Например, как да направим така, че да имаме минимални здравни стандарти, които да осигурят добро качество на здравеопазването в целия ЕС. Друга тема, която вълнува българите: трябва да имаме някакъв механизъм за управление на икономическата миграция в този сектор, защото видяхме нуждата от подготвени кадри в здравния сектор".

Дизайнът на европейските институции е направен за 20-ти, а не за 21 век, казва евродепутатът Илхан Кючюк от Обнови Европа: "Няма как да решим малките въпроси, ако не решим големите въпроси. Не е нужно да ни подсказват, че имаме нужда от координация. То не е просто координация. То се нарича европейска здравна политика. Северните държави в ЕС ще настояват, че имат най-добрата система – социална и здравна. Но, интересът на страни като България е да настояват за повече координация и това да бъде обща потика. Защото идва четвърта COVID вълна и пандемията ще задълбочава световните процеси".

Целта на Конференцията за бъдещето на Европа е да се подготви промяна на договорите на съюза, смята Ангел Джамбазки, депутат от групата на Европейските консерватори и реформисти:"Дълбоко погрешно ще бъде, ако се прехвърли повече суверенитет на ЕС, особено по чувствителни теми. Ако за здравеопазването можем да говорим за единен стандарт, то в сферите като култура, образование, вът
решен ред и семейни отношения всяка европейска държава има свои традиции. Когато тези отношения се променят под външен натиск това предизвиква сериозно напрежение. Това, което трябва да се случи при дискусиите е да се разграничи политиката".