Постпандемичните предизвикателствата пред ЕС

Репортаж на Весела Владкова, програма ''Хоризонт''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Европейският съюз трябва да се подготви за излизането от ковидкризата. Това може да се прочете между редовете в годишната реч на председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен пред Европейския парламент. "Очакваме 19 държави да си възвърнат състоянието от преди пандемията до края на тази, а останалите - следващата година. През последното тримесечие растежът в еврозоната надмина този в Съединените щати и Китай. Това обаче е само началото. Изводите от финансовата криза трябва да послужат. Тогава Европа обяви победа твърде рано и си платихме за това. Затова няма да повторим същата грешка", заяви Фон дер Лайен.

Комисията гледа напред към укрепването на единния пазар, възстановяването на индустрията и дигитализацията. А един от големите въпроси след пандемията ще бъдат бюджетните правила, смята Ерик Морис, анализатор от фондация „Роберт Шуман“. И предупреждава: "Дискусията за евентуално преразглеждане на европейската бюджетни правила е политически чувствителна тема, пряко свързана с излизането от кризата. По същия начин социалната политика беше тема на срещата на върха през пролетта и Комисията също ще трябва да изпълни или поне да направи предложения за изпълнение на основните ангажименти, поети от европейските лидери миналата пролет."

Изследвания за последиците от пандемията сочат дълбоки географски и възрастови разделения, които могат да променят обществените нагласи спрямо ролята на държавата и идеята за свобода в много страни в ЕС. Това притеснение изрази и Урсула фон дер Лайен в годишната си реч за състоянието на съюза. Според анализатора Ерик Морис това ще принуди Европейската комисия да предприеме по-смели инициативи и да обвърже страните-членки с действия: "Нуждаем се от координация между държавите-членки, за да избегнем негативните социални последици от пандемията, които се изразяват в задълбочаващи се различия между отделните страни. В този смисъл очакваме конкретни предложения на Комисията", коментира Ерик Морис за „Евранет+“.

Комисията на Урсула фон дер Лайен дойде със заявката да бъде „геополитическа комисия“, която да превърне ЕС в световен играч. Но последните събития принуждават съюза да преосмисли външнополитическата си роля - събитията в Афганистан и изтеглянето на Съединените щати без координация със съюзниците, отбранителният пакт АУКУС между САЩ, пост-Брекзит-Великобритания и Австралия, която отказа сделка за милиарди евро с Франция, са само две от най-актуалните събития, които ще накарат Брюксел да заеме по-категорична позиция. Но според наблюдателя Ерик Морис това е затруднено заради предстоящите в двете водещи европейски държави избори - днес Германия избира парламент, а напролет Франция избира президент.

"В Германия, а може би и във Франция ще има дълъг преходен период за възраждане на френско-германския тандем. За Европа от ключово значение е, кой ще спечели изборите в Германия и кой ще е следващият президент на Франция. Едва, когато Берлин и Париж се върнат към работния ритъм, ще могат да дадат стимул за вземане на европейски решения”, коментира Ерик Морис, политически анализатор от фондация „Роберт Шуман“.