Една трета от европейския бюджет за 2022 г. е предназначен за пътища

Репортаж на Надежда Николова за ''Евранет +''

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Една трета от европейския бюджет за 2022 г. е предназначен за кохезия, за проекти, свързани с изграждането на пътища, тунели, мостове, саниране на сгради и не отразява високата инфлация и повишаването на цените, особено на строителните материали, горивата, акцизите и електричеството. Това ще окаже влияние на изпълнението на проектите, които са планирани, смята евродепутатът Андрей Новаков. Той ще настоява целия бюджет да се индексира заедно с нивата на инфлация, така че и покупателната способност на парите да остане същата, каквато е била преди да се повишат цените и да могат да се изпълнят всички проекти, които са планирани.

"Нека да ви дам пример. Ако трябва да се построи високоскоростна железница от гара А до гара Б, където са 10 км. линии, не можеш да построиш 8, защото обезсмисляш целия проект"

Как се отчитат нуждите на конкретните държави, така че да се прецени правилно разпределението на бюджета за следващата година?

"Много зависи от това какво са поискали самите държави, за да бъдат отразени техните интереси. Това, което ме тревожи, е че 2021 г. е нулева година по отношение на плащанията, а от това, което разбирам България не е подала не само навреме Плана си за възстановяване и устойчивост, но все още не е подала й Оперативните програми. И ако Планът поне вече е изпратен в ЕК, въпреки това няма надежда да получим авансови плащания до края на годината, то оперативните програми въобще не са изпратени, което означава, че със сигурност 2021 г. остава нулева по отношение на плащания от ЕС и за да стане белята още по-голяма, оказва се, че служебното правителство е планирало без да ги има приходи авансови плащания от ЕК, които няма да получи."

Ако България подаде оперативните програми, одобри се партньорското споразумение, то страната ни може да очаква първите авансови плащания по одобрени проекти. Андрей Новаков поясни, че одобрението на оперативните програми отнема месеци, особено, ако има и някакви препоръки от страна на Комисията. За 2022 г. по линия на кохезионната политика България може да получи плащания в размер на до 2 милиарда лева.

"Почти 740 милиона лева очакваме за развитие на селските региони, включително за инфраструктура, 330 милиона са за социални проекти, заетост, включително за младежка заетост. Очаквам страната ни да заяви искания за плащания почти на 220 милиона по възстановителния инструмент REACT-EU, който е за справяне след Covid-19. Това са пари, за които страната ни ще има право. Дали ще ги получи е въпрос на политическа воля и на свършена работа. Като изключим кохезионната политика и се фокусираме само върху директните плащания към фермерите, то те са милиард и половина лева. Това зависи от темпа на работа на администрацията. При такова липсващо редовно правителство, в което определено демотивира всички по веригата надолу."

От Европейския център за транспортни политики извършват проверки, правят анализи и изпращат препоръки до държава, с цел по-голяма безопасност на пътищата. Диана Русинова, казва още че е добре да се насърчат инвестициите в безопасна пътна инфраструктура и ако е възможно да се потърси финансиране от ЕС.

До 14 ноември предстоят редица срещи. Тогава би следвало да приключи и цялата процедура по одобрението на бюджета.