Европа ускорява преходът от изкопаеми горива към възобновяеми източници на енергия

„Днес нашата енергийна система произвежда 75% от емисиите на парникови газове в ЕС. Трябва да декарбонизираме енергийния микс на Европа. Добрата новина е, че сме на път да постигнем тази цел. През 2020 г. производството на енергия от възобновяеми източници в ЕС изпревари производството на енергия от изкопаеми горива. Искаме да надградим това постижение и да ускорим използването на възобновяеми източници в Европа. Затова предлагаме делът на енергията от възобновяеми източници да достигне 40% от общата енергия през 2030 г.“

Производството на чист водород е един от начините за постигане на климатична неутралност. ЕС се стреми да увеличи годишното производство на „зелен“ водород до 10 милиона тона до 2030 г. „Време е водородът да излезе от лабораториите и да влезе в живота ни“, каза Урсула фон дер Лайен и даде за пример проектът Green Hysland на остров Майорка. Първият водороден хъб на европейски остров цели да произвежда минимум 300 тона „зелен“ водород годишно, който ще служи за гориво за автобуси и автомобили под наем, ще осигурява отопление на търговски и обществени сгради и резервно захранване за фериботи и пристанища:

„Преходът към зелена енергия предоставя и други предимства. През последните седмици видяхме колко е важно да намалим зависимостта си от изкопаеми горива като газ, нефт и въглища. В момента сме изправени пред рязко покачване на цените на енергията в глобален мащаб. Европа внася 97% от петрола, 44% от въглищата и 90% от газа. Това прави нашата икономика изключително уязвима от колебанията в цените на световните енергийни борси и ни прави зависими.“

От друга страна производствените разходи за възобновяема енергия намаляват през последните години, което дава възможност на Европа да ускори преминаването от изкопаеми горива към енергия от възобновяеми източници. По думите на Урсула фон дер Лайен подобни значими преходи не са лесни и ЕС е наясно с предизвикателствата, пред които са изправени някои от индустриите на страните членки и с необходимостта от предоставяне на подкрепа на най-слабо развитите и най-уязвими страни. Развитите страни вече постигнаха договорка да отделят по 100 млрд. долара годишно за борба с климатичните промени, а Европа има водещ принос в предоставянето на финансови ресурси в размер на 25 милиарда долара годишно.

България е решена да изпълни ангажиментите си към Парижкото споразумение, според което страните се ангажират да ограничат глобалното затопляне до 1.5 градуса.Това заяви служебният премиер Стефан Янев по време на Конференцията на ООН по изменение на климата в Глазгоу. Янев подчерта че заедно с останалите страни членки на ЕС, България работи за постигане на климатична неутралност до 2050. Страната ни има и още по-амбициозна цел - да намали емисиите парникови газове с 55% до 2030 г.