Джордж Кремлис: До 2035 г. е заложено 65% рециклиране на отпадъците и едва 10% депониране

„Кръгова икономика” беше темата на уъркшоп във Варна с домакин Факултета по „Международна икономика и администрация“ на Варненския свободен университет ”Черноризец Храбър”. Събитието събра в хибриден формат – присъствено и онлайн консултанти, кметове на общини, учени, експерти и представители на НПО. За участие във Варна дойдоха почетният директор на Генерална дирекция „Околна среда“ на ЕК Джордж Кремлис и инвестиционният консултант Алкис Ставридис.

Кръговата икономика изисква много повече от управлението на твърди или течни отпадъци и отпадни води. Става въпрос и за енергийна ефективност на публичните сгради, електромобилност, зареждане с електричество. Кръговата икономика изисква нов модел на производство и потребление, ново поколение от продукти, които да имат по-дълъг жизнен цикъл, да подлежат на ремонт, за да се удължава живота им. Това беше основното послание на почетния директор на Генерална дирекция „Околна среда“ на ЕК Джордж Кремлис:

"До 2035 г. е заложено като план да се постигне 65% рециклиране на отпадъците и едва 10% депониране. Останалите 25% отпадъци остават за управление като отпадък за производство на енергия. Тук трябва да се добави, че в ЕС ще има нова директива за управлението на отпадъците. До 2024-та г. ще трябва да има напълно изградена система за различните потоци отпадъци и да се събират вкл. хранителните отпадъци. Това са храни с изтекъл срок на годност от супермаркетите, вкл. остатъците от земеделието (фуражи от реколтите по полетата) и от дърводобива. Всичко това като биомаса трябва да се използва. Тези материали могат да се използват за производство на фураж за животните, за биогаз, биогорива. Това са посоките за развитие. Преди това, разбира се, трябва да подпомогнем прехода в енергетиката. Кръговата икономика е моделът, който ще тласне енергийния преход към климатична неутралност.

play

pause

stop

mute

unmute

max volume

/

Репортаж

Update Required To play the media you will need to either update your browser to a recent version or update your Flash plugin.

Целта на Зелената сделка е до 2050 г. да осигурим климатична неутралност. А до 2030 г. успешно да сме намалили вредните емисии с 55% в сравнение с нивата от 90-те г. Важно е, че сега България актуализира своя национален план за климата, за да бъде в съответствие със законодателството за климата на ЕС. В Гърция имаме наш Закон за климата, който в някои посоки е дори по-амбициозен от този на ЕС. Тук е много важно да се развива концепцията prosumer, която идва от producer (производител) и consumer (потребител) и да се създаде модел за възобновяеми енергийни източници. И дори да се промотира мрежа от prosumer-ри. Например, да си представим Община Варна или Община Девня, цялата мрежа от сгради, инсталации, инфраструктура. На покривите можем да сложим фотоволтаични устройства. Може също да има инсталации за обработка на биомаса, чрез които да получаваме електричество, топлина и светлина. Разбира се, може да се подобри енергийната ефективност на сградите чрез смяна на дограма, прозорци, врати, за да няма загуба на топлина. Всички тези дейности са допустими за финансиране от ЕС. Ако се възприеме тази концепция prosumer, тогава ще може сами да задоволявате своите нужди от електричество, без да ток от НЕК или други доставчици на електроенергия. Тъй като винаги се появява някакъв излишък между производството и потреблението, предимството на prosumer-концепцията е, че остатъкът може да се съхранява в акумулатори и оттам да се продаде на общата електрическа мрежа или на други потребители, тоест да се генерира печалба от тази дейност."

Засега българските граждани нямат мотивация да разделят боклука. Първата мотивация ще дойде с въвеждането на такса смет според количеството изхвърлян боклук. Това коментира на форума във Варна Емил Дичев, мениджърът на фирмата, която спечели обществената поръчка на Община Варна за изграждането на Инсталацията за третиране на отпадъци за регион Варна.

Тук се припокриват две концепции – отговорността на производителя, колкото по-широка е тя, по-добре, защото те финансират системата за тези рециклируеми отпадъци. От друга страна е принципа „плащаш това, което изхвърляш”. Това коментира Алкис Ставридис, ръководител на Проект “Познаване на кръговата икономика в Черноморския басейн”. И даде пример:

"В Гърция от 2024 г. предстои да бъде въведена депозитната система за опаковки. Например – плащаш 10 евроцента за опаковката на това, което купуваш, когато я върнеш си взимаш 10-те цента обратно. Системата ще бъде за опаковки от стъкло, алуминий и пластмаса."