"Зелената сделка" с помощ при въвеждане на изкуствения интелект

Снимка: ЕПА/БГНЕС

Сериозни предизвикателства стоят през 2022 г. пред ЕС, свързани с въвеждането на изкуствен интелект на различни нива. В ЕС продължава дебатът за законодателството, което уточнява степента на контрол на приложения с изкуствен интелект. На масата са предложенията за класификация според степента на риска. Като най-безобидни са окачествени филтрите, които разпознават спам, например. Чатботовете са в следващата- по-висока рискова категория. Софтуерът за автономните автомобили и използваният в медицински устройства също се счита за високорисков. Съветникът по изкуствения интелект в дирекция на Европейска комисия Юха Хейккила обяснява, че високорисковите системи ще трябва да отговарят на определени изисквания. А в сфери като образование, обучение, достъп до обществени услуги, правоприлагане, миграция, управление на границите също ще бъдат оценявани и ограничавани. 
"Това са сфери, свързани с демократични процеси. Тестване, валидиране и документиране ще гарантират точност и прозрачност. Системите ще имат нужда от човешко присъствие. Прилагаме подхода на жизнения цикъл по отношение на изкуствения интелект, като следваме процеса от неговия дизайн до окончателната стъпка оценяваме непрекъснатата съобразно регламентите."
Забрани ще се налагат при опасения, че изкуственият интелект се използва за експлоатация на деца, системи, които могат да нанесат психологически щети на ползвателя, достъп до пространството. Евродепутатът и член на Специалната комисия по въпросите на изкуствения интелект в Европейския парламент Ева Майдел споделя, че няма противоречие за това да има регулации и ИИ да се развива. 
"Регулацията не е единственият инструмент към европейско лидерство в областта на изкуствения интелект. Както при повечето неща, наистина смятам, че е необходим добър баланс между различните законодателни, незаконодателни мерки, които предприемаме. В Европейския съюз не трябва да регулираме, за да затваряме границите към конкурентите."
Според Патрик Уолнър дебатът ще е труден. Уолнър е част от работната група, която изготвя регламентите на Европейския съюз за изкуствен интелект. А в това становище е записано, че не трябва да има прекалено регулиране. Любопитна подробност е, че още преди да има каквито и да било регулации за изкуствен интелект, редица държави вече заявиха използването на изкуствен интелект по достигане на целите на „Зелената сделка“. Доклад на Комитета за Изкуствен интелект към ЕП отчете през май, че 9 от 27-те държави са посочили използването му за увеличаването на енергийната ефективност, управлението на ел. системи, устойчиво земеделие, транспорт, умни градове. Най-често споменаваната област е селското стопанство и намерението за развитие на прецизно земеделие. Интелигентно управление на трафика за избягване на задръствания и оптимизиране на градския транспорт, както и интелигентни мрежи в енергийния сектор и интелигентните и устойчиви градове са друга фокусна област, която се появява в много стратегия за изкуствен интелект. Дания възнамерява да бъде лидер, използвайки AI за подкрепа на зеления преход. Унгария планира да го използва за управление на енергийната мрежа спрямо производството на ток от ВЕИ. Бъдещият председател на ЕС Франция възнамерява да създаде изследователски център, фокусиран върху изкуствения интелект и екологичния преход. И да насърчи свободния достъп до екологични данни. Германия пък ще пише концепция за оценка на въздействието на изкуствения интелект върху околната среда.


Последвайте ни и в Google News Showcase, за да научите най-важното от деня!