Българите са готови да участват в мерките на ЕС срещу изменението на климата

Проучване, проведено през октомври тази година у нас показва, че българското общество забелязва промените в климата, вярва че те се дължат на човешката дейност и смята, че трябва да се предприемат мерки срещу въздействието на климатичните промени.

Евелина Славкова - автор на проучването дава примери как българите смятат, че се адаптират към изменението на климата:

„Ползвам самолет по-рядко – 43%, пазарувам по-малко хранителни продукти, които не се произвеждат от местни производители – 41%, пазарувам по-малко стоки, които съдържат пластмаса в опаковките, особено възможностите на по-големите градове, позволяват вече дори в по-малки магазини да отидеш със стъклени бурканчета или такъв тип продукти, за да си вземеш храна. Има вече в София и такъв тип възможности.

Изхвърлям отпадъците си разделно – 37% твърдят, че го правят. Пазарувам повече органично произведени храни – 27%. Това отново са младите, активните, които внимават не само в контекста на климатичните промени, а и като вид „lifestyle“/“начин на живот“-бел.ред./. Те търсят друг тип храна, не тази, която е масовата в супермаркетите.

Подкрепям партия,в чиято програма се предлагат мерки срещу изменението на климата – 23% биха гласували за такава политическа формация. Това са най-вече тези на 18-29 години, които са пленени от темата с климатичните промени. Тема, която все повече се дискутира и в България, и в Европейския съюз, и в световен план, и в контекста на „Зелената сделка“, така че младите хора са ангажирани в това, защото в един момент те си дават сметка, че сме изправени пред едни климатични предизвикателства, с които те през целия си живот ще трябва да живеят и да се борят. И може би, това е нормално, да бъдат ангажирани, разбира се, защото е модерно да бъдеш екоактивист и т.н.“

Една трета от българите не са съгласни със замяната на изкопаемите горива, а 16 на сто не подкрепят смяната на традиционните с екоавтомобили, въпреки подкрепата към реализацията на Европейската зелена сделка. Най-ангажирани с климатичните политики на Европейския съюз са младите, активните българи, които живеят в големите градове. А българският евродепутат Петър Витанов съпостави с европейските тенденции:

 „Този проблем с изменението на климата беше по данни на Евробарометър нещото, което притеснява най-много европейските граждани – 82% от европейските граждани считат, че това е най-големият проблем за Европа, и глобално. Повече от бедността, повече от неравенството, и този проблем, с климатичните изменения се дължи, преди всичко, на човешката дейност. На използването на досегашния икономически модел – „произведи, консумирай или използвай и изхвърли“. Всичко това води до тежки климатични изменения, които водят след себе си катастрофални последици.

Ние искаме този въпрос да го адресираме, да променим или най-малко да поставим дебата за кръговата икономика, за другия икономически модел, който освен да консумираш, добиваш чрез по-малко енергия, да рециклираш и да използваш отново. Това считаме, че е една от стъпките, най-ефективни, които могат да преодолеят климатичните изменения.

И тук въпросът в Европа е не дали ще се случи, а по какъв начин ще се случи тази промяна и кой ще плати сметката? И тук нашата цел е да направим така, че тази зелена трансформация, тя ще се случи, но да се случи на една по-справедлива социална цена“.